ПОЗИТАНСКО ЦАРСТВО-11

ЧУМНИ ВРЕМЕНА

Копродукция на Ран Босилек – М. Вешим

 

Драги ми Смехурко,

Нашата баба Корнеляна реши събор да свика на Бузлуджанска поляна. Знаеш, по традиция славна, там ний, позитанци, ходим отдавна, от сто години под букови клони на Идеята правим поклони.

Ама, ще кажеш, днеска де я вашта Идея?

За да не ти додея, братко, ще карам по-накратко. Преди да хванем Балкана, баба ми отправи за лична среща покана:

– Позитанчо – ми рече и захвана по-отдалече. – Знаеш, пише вестник „Дума”, че виелнее по свинете чума.

– Знам, бабо, чух! Истина е, не е просто слух…

– Страх ме е таз зараза по партията да не тръгне като проказа!

Тъй ми баба каза: имала си едно на ума да се бои от пустата чума. Уж за хората е безопасно, но за партиите не е ясно… Тихо и без фойерверки срещу вируса да вземем  мерки!

– Точно на теб съм се спряла, лично теб съм избрала! Ти си сериозен, а не келеш, няма да ме предадеш! Искам от букови клони да направиш санитарни кордони! Да спрем тия зарази, партията ни да се не порази!

Разбрах какво иска от мен Корнеляна: да оградя бузлуджанската поляна. Да спирам ония наши другари, дето напоследък са бабини критикари! За да не литне към микрофона като вирус или олово нечие непредвидено слово!

Баба списък ми връчи на бивши другари, днешни нейни критикари. Ако на Бузлуджа са се качили вече, да ги държа от митинга надалече. На такъв да се дават кебапи и бира, но от трибуната да се изолира!

Смехурко, с раздвоение приех да съм отцепление. Знам, ще кажеш критично, че това  не е демократично. Но във времената чумни да бъдем разумни – ако на баба ни сега възразя, кариерата си ще поразя.

Затуй застанах на пост, лично да огледам всеки наш гост. Изведнъж от шубрака чух сврака да кряка. Странна птица, уж сврака, а пък тя – на два дълги крака. Стройна мадама, а след нея и още двама. Сред буковите листи, маскирали се на социалисти – с червени емблеми и знаци, да мязат на позитанци-юнаци.

Но и да се правят на луди, не могат да ме вкарат в заблуди.

– Стой! – викнах. – Там кой? Нарушавате по закон санитарния ни кордон!

– Свой! – единият каза и картата си показа.

А отдалече другият ми рече:

– Какъв закон за санитарен кордон! Общо взето, сега ще му туря вето!

За малко, Смехурко, да стане голям прецедент – чак тогаз познах нашия президент! Минавал по Балкана уж на туризъм, па се отбил  да се порадва на социализъм. С него беше и Деси, то без първата дама закъде си! Плюс охранено лице едно, охраняващо звено, от служба НСО.

Не да гледа, предложих, на генерала-трибун, а  –  да излезе  на нашта трибуна. Това на баба не пречи, той  хвали я в своите речи!

– Искам, но няма как да съм там качен, по конституция съм равноотдалечен!

Тъй Радев ми рече и изгледа митинга ни отдалече. Скрит в шубраки, далеч от журналистически драки. Че като сензация, драскачите ще го представят пред цялата нация.

По едно време дойде ми на ума да кажа на Радев с една дума:

– Сложи някое вето на чумното време проклето! Не само свинете,  и хората са пред кончина, защото живеем си като в кочина!

Но  рекох, Смехурко, да си трая, па да видим къде ще му е края!

Бъди здрав, постъпвай умно във времето чумно!

Твой приятел  отличен:
Позитанец безличен