ОПЕРАТИВКА

В редакцията на вестник „Новинарски зов” цареше артистичен безпорядък. Репортерки с къси полички сновяха безцелно из нюзрума, пиеха кафе или ровеха из долните чекмеджета на бюрата, фотографи играеха на белот, докато скришом плакнеха око, чистачката Гюлфие майчински пощеше редакционния пудел, а от кабинета на главния редактор се носеше протяжен тенор, който не е наблягал на солфежа.

– Ой, тигре, тигреее, имаш ли пааариии…

Часовникът удари някакъв час по източноевропейско време. Сякаш от нищото пред вратата с табелка „Колевски – гл. ред.” се появи водещата на броя Иванова. Пооправи русата си перука, почука и влезе.

– Здрасти, шефе!

– Кажете, Иванова.

– Ето го макета на вестника.

– Какво е водещото заглавие?

– „Куче ухапа пенсионер”.

– Моля? – подскочи Колевски и погледна новодошлата на бургия. – Иванова, докога ще ви уча?! Читателите искат скандали! А вие: „Куче ухапа пенсионер”. Поне бясно да беше кучето или да беше ухапало Бойко Борисов! А защо не и Корнелия Нинова? И без това напоследък Корни кучета я яли…

– Колко креативно, браво! – деликатно пое удара Иванова.

През открехнатата врата с весел лай нахълта редакционният пудел и скочи в обятията на шефа.

– Я, ето го и Станишко! – омекна главният.

– Редакционният пес.

– Пес, ама пудел.

– Пудел, ама от ПЕС – намигна жената и с усилие излъчи чар, напук на петдесетте си години.

– Чиба, чиба!

– Спокойно, шефе, Станишко лае, но не хапе.

– Прилича на малка овчица.

– Точно! Едва оцеля по Гергьовден – опита майтап русокосата.

Кучето се вдигна на задните си лапички като циркова балеринка и го близна по лявата буза.

– У-тю-тю-тю… На чичо мишока… – направо се разнежи Колевски . – Но да се върнем на въпроса. Корнелия няма да я закачаме. Нали получаваме пари и от опозицията. Я по-добре да врътнем класическия номер: „Пенсионер ухапа куче”.

– Право в десетката! – не пропусна да се подмаже Иванова.

– А дали да не засилим социалното внушение с едно: „Изгладнял пенсионер заръфа псе!”

Станишко се сгуши в скута на главния и тревожно излая.

– Да, шефе. При тия ниски пенсии не само ще го заръфа, ами ще го изпапка за нула време!

– Не е достатъчно за първа страница – изпъшка медийният бос. – Трябва да има елемент на изненада, съспенс! Например: „Гладен пенсионер ръфна куче, налита на хора”! Макар че и това е спорно. Трябва още да сгъстим краските. Махаме кучето и заглавието става: „Канибал с минимална пенсия дебне край НОИ!”

– Шефе, изпадам в състояние на малък ужас! – имитира тревога и водещата на броя Иванова.

– Това е добре. Като сме тръгнали да интерпретираме материята, я да махнем и пенсионера, па да ръснем и щипка екзотика. Откъде е завалията?

– От Козлодуй.

– Браво на него! Значи заглавието става: „Мутирал людоед-суровоядец дебне свежа мръвка край АЕЦ „Козлодуй”!

– Леле, шефе, вие сте гений!

Колевски запали пура и нежно пафна в муцунката на Станишко.

– Народа иска скандали и ние ще му ги дадем. Ето как се вдигат тиражи. Колежке, пускайте заглавието на първа страница. На три реда. Не се бавете!

– Със снимка на Квазимодо от Интернет, нали?

– Верен отговор! Получавате пет лева награда! С ДДС-то. А в съботното издание искам тигър да избяга от зоологическата градина. И то под носа на кмета!

Иванова леко се смути.

– Шефе, в нашия зоопарк няма тигър.

– Какво ви пука! Естествено, че няма – нали е избягал… И още нещо – искам в неделната притурка Азис да роди.

– Обезателно, шефе – смотолеви женицата и бавно запристъпва към вратата.

– Да роди близнаци! Едното китайче, а другото негърче. Заемете се с въпроса, Иванова! Вие сте мъжко момиче, ще се справите.

– Щом се налага…

– Само така! Да живее свободата на словото! А и ние да преживяваме покрай нея.

Водещата на броя умело използва комуникативната пауза и се измуши през процепа на врата. Главният редактор си наля нещо с цвят на уиски, отпи на екс и дъхна в муцунката на пуделчето.

– Наздраве, Станишко! Сериозна работа е да правиш вестници в тая държава. Какво ме гледаш? Гладничък ли си бе, мушмурок? Ще те нахраним. В новия брой хубаво ще те нахраним. Я какъв си се наежил. Като тигър… У-тю-тю-тю-тю… Бръмбъзък!… Гюлфие, ела да изчишкаш песа, че пак ще направи белята…

Каза това и отприщи нестройния си тенор.

– Тигре, тигреее, ти си ангееел мооой… А, това беше друго… Всъщност, все тая… Абе, наздрависимо предимно и независимо! Хлъц.

Петър КРАЕВСКИ