КРИВАТА НА ЗОРО

Това е обикновен текст от две страници. Приблизително петстотин думи. Предназначен е за популярен сайт, в който редакторите имат наивността да ме публикуват, та дори ми плащат за това. Не искам да им отварям очите, но според последните проучвания върху перцептивната норма читателското око шари по екрана следвайки контурите на буквата „Z“, т. е. чете петдесетина думи в началото, минава с бърз диагонал до финала, където дочита последните редове. Знам го от опит. Когато пред теб се ширне чаршаф от персон и половина, не ти остава друго, освен да разпориш текста със знака на Зоро – „Z“. От което следва, че в този фейлетон никой не си е направил труда да стигне до фразата „никой не си е направи труда да стигне до фразата„ и оттук нататък мога да пиша каквото си искам. Вече твърдо съм в нечетивната зона:

В следващите редове няма нужда да се престаравам. Просто ще си изкарам хонорара, като запълня този междинен текстови сегмент с леко налудни изречения за заблуда на очните нерви. Проба, проба, ехооо, проба. Да, спокойно мога да премина към дълбоко нечетивната част на фейлетона.

Чудно нещо е фърфулийката. Тя бива инжектоплякторна, напундрофундрена и формастиклюстова. Инжектоплякторната фърфулийка е скокондрилокока, карабъдабъреста и местна. Скокондрилококите са мутродроплести гербосюнгерни генералбатбойки (всъщност, пожарниканери), патриотеещи се парасоцмуроци и горгонообразни ретро-милицифайки. Карабъдабърите са широкоплещещи бесепарчунки и депесегушести бизнесобръчовидни гьонсуратлъци. А местните фърфулийки са от типа на Bactericus Siderovicus othodnicus, известни с подчертаните си беобахтерни напънювки.

Напундрофундрената фърфулийка е жожобабеста. Тя събира извънпарламентьореещите се перамбугръцели и попокатепепълестите грохопъндели. Перамбугръцелите също биват напундрофундрени, ако са от вида на едробузестите нафиндифлюхани люлюпърцели. Те се гърмювкат или ги гърмювкат на поразия.

Грохопънделите са швейцаровидни южно-африканери от разряд вескомеджидийки, т. е. реминисцентни андролуканести червенотиквеничковчета, мутиращи в уж левундерски, а всъщност откровено издесняващи сергейчета и ниновки. Те направляват перамбогръцелите и гърмювкат люлюпърцелите.

Формастиклюстовата фърфулийка се родее с фуфуткоцвъкащите шушутки. Тя е презинтуткаща се, с грипенобарбукащ путинизъм и затихваща.

Всички фърфулийки са десемамалигуйки или кагебепършави цереувки, силно мушмуреещи се и крокозъбести. Те се инжектопляктосват чрез фърфулийно-пъпесто нахендрахецване

Чудно нещо е фърфулийката, нали?

С този реторичен въпрос постепенно излизам от зоната с коефициент на четивност нула. Подготвям се за краткото заключение, което трябва да е в стила на първоначалните петдесетина думи – маневра, която цели да вдъхне в забързания читател увереността, че не е пропуснал кой знае какво от този обширен и добре платен материал. Ето, преминавам към четивната част:

Както вече споменах в началото, това е обикновен текст от две страници, за който вече уверено мога да твърдя, че ще достигне петстотин думи без заглавието. Тук доказах, че перцептивната норма на четивните техники се движи по своеобразна крива във формата на буквата „Z„. Позволявам си да я нарека „Кривата на Зоро„. Тя е контрапункт на друга подобна – „Кривата на зора„. Последната предполага задълбочено запознаване с текста и няма особен шанс в съвременното интернет общуване между автор, редактор и юзери. Твърдо вярвам в това и съм готов да заложа хонорара си, че сте били увлечени от „Кривата на Зоро„.

Виж, ако се окаже, че не съм прав, готов съм да почерпя.

Петър КРАЕВСКИ