От фактите е видно – ДЕТЕТО Е НЕВИННО!

Предстоящият избор на Иван Гешев за главен прокурор отново поставя въпроса за моралните и нравствените качества, които трябва да притежават тружениците на родната Темида. Особено онези, които са на върха. Защото българите продължават да се отнасят с недоверие към работата на съда. Това показва най-новото задълбочено проучване на общественото мнение в цялата страна, което обхваща и представители на различните етнически малцинства. Интересното в случая обаче е, че то не е поръчано от някаква злонамерена неправителствена организация, а от Министерството на правосъдието. Ако някой се зачуди защо министерството ще пръска пари, за да научи какво е мнението на гражданското общество за неговата дейност, след като то е категорично негативно в продължение на цели 30 години, отговорът е прост: за да се усвоят поредните пари, дошли от Брюксел. Защото изследването е с европейската финансова помощ за проекта „Ефективен достъп до правосъдие”.

Истината обаче е, че правораздаващите не само си разпределят пари, но и усилено се трудят, за да намаляват още повече доверието на населението към себе си. В благородната надпревара няма дискриминация – в нея участват от обикновените до най-висшите маги-
страти. Случаят Иван Йорданов от Монтана го потвърждава.

Този млад юрист вече втора година привлича вниманието на полиция, прокуратура, съд, та чак на Висшия съдебен съвет. Той кандидатства за назначение в Районния съд в Лом, но въпреки успешно преминалия конкурс на заседание през март тази година Съдийската колегия на ВСС отказва да го облече в съдийска тога. Причината: през 2018-а на два пъти е имало сигнали за нарушаване на обществения ред в Монтана чрез негови вандалски прояви, които по член 325 от Наказателния кодекс се определят като хулиганство. Първо пред свидетели е хвърлял камъни по прозорците на жилище, а три месеца по-късно е замерял лека кола с камъни и е счупил огледалото. И в двата случая е имало данни, че е употребил алкохол и срещу него е била образувана прокурорска преписка.

Недоволен от този отказ кандидатът за съдия се обръща към Върховния административен съд и в средата на юли от там отсичат, че Съдийската колегия е взела незаконосъобразно решение. Интересно е да се прочетат мотивите на върховните магистрати: „Наличието на досъдебно производство не е сред отрицателните елементи, които да бъдат пречка за назначаване. При отказа се е имало предвид счупване на прозорец на частна къща и огледало на личен автомобил, а оттам се заключава за липсата на нравствени качества в кандидата. Фактът, че има прокурорска преписка, обаче не установява сам по себе си факт за качествата на кандидата, тъй като установяването на такива факти е извън целта на досъдебното производство.”

Конфуций може само да завижда на такива логически бисери.

На финала ВАС напомня, че прокурорската преписка е била прекратена, без да са констатирани престъпления. Прокурорската проверка обаче е констатирала нещо друго, което ще разсмее всички, с изключение на потърпевшите: „Иван Йорданов се е подхлъзнал, ударил се е във вратата на колата, подпрял се е на огледалото и неволно го е счупил.”

ВАС обаче не напомня, че по време на досъдебното производство младият юрист категорично е отказал да му бъде направена очна ставка със свидетелите. Защо проверяващите прокурори му позволяват такива капризи ли? Дали ще се досетите, ако ви кажем, че неговата майка е… прокурор в Окръжната прокуратура в Монтана.

Административният съд забравя (ли?) да напомни най-важното: че според изискванията на професионалната етика местните прокурори е трябвало веднага да си дадат отвод, вместо да се чудят как да оневинят сина на тяхната колежка и да пишат небивалици в протоколите.

След решението на ВАС Висшият съдебен съвет се събра в края на юли и този път назначи Иван Йорданов за съдия в Лом. Решението е окончателно. Ние обаче, обикнованите хора, се питаме: има ли значение дали са прекратени някакви преписки, макар и по съмнителен начин, когато става дума за моралния облик на даден човек? Един магистрат не трябва ли да притежава освен професионални и нравствени качества: да бъде възпитан, почтен, честен, учтив, коректен и да има добри обноски, които изключват хулиганство и вандалщини в нетрезво състояние? И ако не е етичен и толерантен в ежедневието си към обществото, ще се справи ли изобщо с огромните задължения, които Конституцията му възлага към същото това общество, когато облече съдийската тога и започне да правораздава?

Или просто компромисно се назначава поредният послушен кадър, който вече знае, че дължи услуга и това ще му бъде напомнено, когато рано или късно се наложи да я връща.

Сергей Трайков