Възрастта не е порок – Петър Краевски на 2 х 25

ПРЕГОВОРИ

– Това е обир! Всички на земята! – ревна мъж с маска за лице и „Браунинг“ 7,62 х 63 със заличени серийни номера.

В банковия клон на „Кредит комерс“ настана смут и суматоха. Касиерките залегнаха под бюрата и натиснаха паник-бутоните. Запиука охранителната система. Трите възрастни клиентки изпаднаха в истерия. Скупчиха се около единствения мъж наоколо – пенсионер с униформа на охранител. Той разбута жените, сложи ръце на тила и кротко легна по очи.

– Никой да не мърда! – изръмжа похитителят и стреля три пъти във въздуха.

Окаченият таван се прихлупи. Конструкцията поддаде. Няколко панела шумно се сринаха надолу, повличайки след себе си вълма от стъклена вата и един ошашавен плъх.

Писнаха полицейски сирени.

– Вие сте обкръжен. Предайте се незабавно! – чу се отвън.

Похитителят произведе два изстреля към прозорците и стъклата се сринаха с трясък.

– Няма да се предам! Ако щурмувате банката, ще избивам заложници! – прогърмяха думите му като картечни откоси.

В отговор откъм полицейския кордон отекна лека микрофония. Дрезгав глас промърмори на мегафон: „Проба, едно, две, три, проба…“, след което продължи вече официално:

– Гражданино нарушител, аз съм вашият служебен психолог. Казвам се капитан Димитър Карамфилов Добруджалийски от Девето управление на МВР, приятно ми е, ако обичате, легитимирайте се.

Откъм банката последва безразборна стрелба.

– Такааа… – задрезгавя още повече гласът от мегафона. – Какви са вашите искания?… Проба, едно, две, три, проба… Защо мълчите? Да не ви свършиха патроните?

Похитителят презареди.

Капитан Добруджалийски подкара по-спокойно.

– Гражданино нарушител, ако сте влезли в банката за пари, трябва да ви разочаровам. Според справката „Кредит комерс“ е пред фалит като последица от финансовата криза.

– Лъжете! – отвърна крадецът и простреля ключалката на касата.

В последвалата тишина се прокраднаха първите симптоми на разочарование и обреченост.

– Предайте се и никой няма да пострада! – не спираше Добруджалийски.

– Ако не се изтеглите, ще се самоубия! – патетично извика престъпникът.

Брумът отвън се усили, прераствайки за пореден път в откровена микрофония.

– Искаш да се самоубиеш, така ли? – заяде се гласът от мегафона. – Ами, гръмни се, бе! На кой му пука. Ама за мен помисли ли? Не ти ли мина през главата, че ще ми съсипеш репутацията? Питаш ли ме на какъв огън се пека? Измъкнаха ме от къщи по бели гащи, за да си приказвам с тебе врели-некипели. Паралелно с това трябва да ти направя и психо профил, да те проуча до девето коляно, да вникна в твоите мотиви и съкровени желания. Всички ми викат: „Прилъжи го да се предаде!“. Ако не успея да те зомбирам, началникът на МВР-то ще ме изрита от работа на мига! Ай шъ му… Голям тъпак е моят началник. Само дебне да ме хване в издънка. Два пъти ми намалява заплатата. Три пъти ме вкарва в ареста. Сега ми натресе и твоя случай с тайната надежда да се проваля. Като се гръмнеш, той с най-голяма радост ще ме уволни по некадърност без право на обезщетение. Чуваш ли ме какво ти говоря бе, диване?! Само месец ми остава до пенсия. Не че пенсията е голяма, ама без нея накъде? Ти представяш ли как се прибирам вкъщи и чупя кунки пред жена ми: „Марче, пък да ти кажа, оня в банката се застреля, а мен ме уволниха“. Малеее… Жена ми е полковник от НСБОП, има черен пояс по карате. Ще ме гони с кухненска посуда чак до Околовръстното! Не! Това няма да го преживея. Казвам ти най-отговорно – ако не се предадеш, аз ще се самоубия! Ей с тоя „Калашник“ ще си тегля куршума! На автоматична. После ще бръкна в контакта! Ще скоча от осмия етаж! Ще се удавя в канализацията на ВиК! Ще се обеся като куче с корда за каракуда! Ще се хвърля под мотрисата за Хисаря! С отрова за мишки ще се нагълтам! Ей до тука ще се нагуша с рициново масло и диазепам…

– Стига! – проплака похитителят на „Кредит комерс“.

Трийсет дълги секунди се чуваше само тежко дишане от двете страни на фронтовата линия.

Някъде в далечината се понесе протяжно „Тутууу“. Приближаваше мотрисата за Хисаря.

В банката настана раздвижване. Вратата се отвори. Похитителят излезе навън с високо вдигнати ръце. В очите му сълзеше искрено човешко състрадание.