МАЧВАНЕ

Живко Живков беше сладкодумен таксиметров шофьор. Пълничък, с доста дебел врат и с оплешивяло теме. Беше леко запотен и ме оглеждаше хитро с очичките си.

– Значи ти живееш вече двайсет и четири години в Холандия? – попита ме той след краткото ни запознанство. – То и аз, може да се каже, живях известно време в Холандия. Преди да се хвана в такситата, прекарвах коли от пазара в Утрехт. Не беше лош бизнес, ама свърши. Бях понаучил доста холандски думи… Абе много хъркат тези холандци! Като че ли всички думи започват с „хъ”.

– Да, така е – съгласих се аз, – „гъ”-то навсякъде се произнася „хъ”.

– Странен народ са тия – произнесе се Живко Живков. – И жените са странни. Има такива хубави млади холандки ама като минат четирийсет, повечето от тях се остригват и загубват всякаква женственост. Заприличват на мъже. Не хващат око…

– Прав си, да. Аз затова се заглеждам по по-млади.

– Чакай, сега ще ти разкажа една история – продължи той, спирайки на поредния светофар. – Нали знаеш какво значи думата „мач”? Английска е, не е холандска. Има я по сайтове за запознанства. Означава „съответствам”, „подхождам”.

– Е, разбира се, че знам – прекъснах го аз.

– Добре де, знаеш. Но не знаеш, че аз вече съм я вкарал в българския език. Слушай сега. Веднъж викам на съпругата си:

– Жена ми, напоследък си мисля, че ние с тебе все още не сме се мачнали. Още не знаем дали си подхождаме. Дали имаме общи интереси, дали се привличаме или се отблъскваме…

– Абе, скъпи – каза жена ми, – ние сме се мачнали много отдавна!

– Да, ама то сега има нови сайтове по интернет, които изчисляват до абсолютна точност дали си допадаме – викам є аз.

– Ти пък, та ние вече трийсет години живеем заедно, без никакви семейни скандали, без проблеми…

– Да, ама представи си, че ние… Не е ли по-добре да се мачнем на някой сайт. Все едно, че сега се запознаваме. Ще ни освежи релацията! – упорствам аз.

– Че какво ни е на релацията? – заинати се жена ми. – То не само че сме се мачнали, ами сме се омачнали и намачнали!

– Да, ама ако се мачнем отново, ще е официално!

– Та ние официално сме бракосъчетани!

– Да, ама не сме мачнати…

– Я си мачвай майка си – жена ми не издържа…

Не казах нищо. Оставих я да ходи да спи. Включих компютъра и си направих подробен профил в един сайт за запознанства. Качих си и подходяща снимка. Написах на английски match, запалих си цигара и изчаках да видя с коя ще се мачна… Изведнъж на профила ми изскочиха снимки, не знам защо, ама само на холандски жени – късо остригани, обути с алпинистки чепици, с ранички на гърба, вървящи с щеки по велосипедни алеи, жени на колелета – с яки мъжки бедра, жени на неопределена възраст и с неопределен пол, невероятно дебели жени, ужасно тънки жени… Появиха се и мъже. После дойдоха и травестити. Следваха няколко лесбийки, които от време на време харесваха и мъже с профил като моя. После се мачнаха с профила ми и няколко травестита, които искаха да бъдат нещо повече – например да достигнат физическото състояние между женски вълци и мъжки хлебарки.

– Живко, тук малко прекаляваш – прекъснах го аз. – Това е доста измислена история.

– Не бе, истината ти говоря! Слушай сега. Мачването си е сериозна работа. Докато скролвах надолу, се появиха няколко профила на овце, все още на млада възраст, които търсеха сериозни партньори с цел свободен секс. Попаднах и на една пенсионирана циркова тигрица, която желаеше да сподели живота си с пенсиониран, но все още енергичен лъв, с цел пътувания, разходки из природата, културни развлечения, танци и бинго. Но най-интересен беше профилът на женска кобра от зоологическата градина в София, която търсеше мъж да є изцежда отровата… Как мога да се мачна с всичко това? Направо се ужасих и тихо, за да не събудя жена си, отидох да спя. А на другия ден є викам:

– Скъпа, никога повече няма да искам да се мачваме.

– Да, ама аз тази нощ се мачнах! – отговори ми тя. – И то с теб! Аз отдавна имам профил в този сайт, скъпи. Я сега вземи ми изцеди отровата…

– Страхотен разказ, Живко! – казах накрая аз. – Сега спри ей там, да сляза. И един съвет от мен. Изцеждай всеки ден отровата от змията!

– Да бе, това правя! Иначе нямаше да съм жив! Хайде, приятен ден!

Платих му и проследих таксито. На петдесет метра по-нататък той спря и в колата му се качи руса, много късо остригана жена с раничка на гърба, която изглеждаше като слаб, висок мъж с алпийски обувки, тръгнал да покорява Черни връх. Стори ми се, че жената имаше и брада. Полата є се развя от вятъра, но аз веднага си преместих погледа, за да не видя това, което може би бих видял.

„Е, научих поне една нова дума в българския език”, казах си. „Не, че не я знам, но е нещо ново в езика. Мачването си е наистина мачване! Майтап няма!”

Стан РАШКОВ