ПОЗИТАНСКО ЦАРСТВО-12

ПАРТИЗАНИ-ПОЗИТАНИ

Копродукция на Ран Босилек – М. Вешим

Драги ми Смехурко,

Днес  баба Корнеляна на „Позитано” яви се в ретро-премяна. С плетено ръчно елече, че не е вносно, види се отдалече. Везано с гайтани и шити илици, цялото в народни шевици. В риза снежнобяла своите форми бе апетитно наляла. С кожен колан със звезда ярка, препасала се като комисарка.

На момента є направих комплимента:

– Бабо, ти си толкова красива, истинска фолк-дива! Ако се пуснеш само по жилетка, печелиш и конкурса за плеймейтка!

– Благодаря ти, дете мило, но стига тъй си ме хвалило!

И баба  в прав текст заяви, че няма на конкурс за красота да се яви. Имала друга идея – да осъществи постановка на една соцвъзстановка.

Знаеш, Смехурко, че днес са на мода възстановките сред народа… Нали видял си  как на рояци българите-юнаци развяват байраци, със саби, зъби и лакти разиграват исторически факти. Та баба решила, че тъй и партията ни би се сплотила. Ако рано на 9-ти, властта доде се усети, с нашия електорат спретнем един бърз преврат. Без да пукаме с пушки, ей така – просто наужким!

Баба тъй се въодушеви, че идеята си доразви: щом зашумят дебри, балкани, щом от гората слязат четите с партизани, всичките позитани  като  в юмрук ще бъдат събрани… Другарите, вдъхновени от победните акции, край ще турят на партийните фракции. Тъй ще развалим оная магия, дето нас дели ни на „тия” и „ония”, и като един врага си ГЕРБ ще победим!

Баба клекна, набра китки здравец и групово поехме към Правец. Там, знаеш, стърчи  паметникът любим, на Тодор – правешкия велик син… С цветя ний, позитани, дойдохме да му се поклоним и от делото му да се вдъхновим.

Наредихме се в стройни колони, пред паметника готови за ниски поклони. Преди това Корнеляна, в народна премяна, реч реши да издума – пълният текст е във вестника „Дума”. В резюме: кратко ни рече, че време е властта да взимаме вече… Цитирам: „Другари,  септември, 9-ти, е край за капитализма проклети! На тоз ден партизани от кошари и мандри събрани, слязоха от гори и балкани… Редно е днес, като един, делото им да продължим! И на светлата дата, да вземем властта с преврата!”

Тук обаче, вместо да се обединим, ние  почнахме още повече да се делим. Всеки замечта се за постове, всеки иска да докопа държавните лостове… Един заяви на момента, че ще отнеме на другаря Гергов апартамента. Друг се зарече, без да се лута, как ще прибере на Киро Добрев куфарчето с валута… А трети хвърли око на другарката  Йончева, по-известна като Милиончева… Закани се да є лапне имотите, заедно с бижутата и банкнотите…

– Щом ний  партизани сме най-отбрани, богатите ще са обрани! – запяха нашите позитани, охрабрени като лъвове и титани.

Баба Корнеляна в чудо видя се горкана.

– Спрете, другари, с тези фанфари! Няма революционна обстановка, туй е само историческа възстановка!

Но позитаните, тук събрани, в партизанските роли са напълно  вживяни. Две наши дами бабанки, маскирали се на партизанки, викат на баба директно, доста политнекоректно:

– Сваляй, Корни, „Ролекса”, давай милионите от „Техноимпекса”!

Така възстановката на нашия соцпреврат, върна се като шамар по бабиния врат.

Добре, че в момента някой се сети, че има друго, освен 9-ти – не е лошо да отбележим и годишнина на бай Тошо.

И за да се промени тона, пуснаха негова реч по микрофона:

– СоциализЪмът е едно недоносче! – чу се крилат цитат от Татов доклад.

И вместо дебри и балкани, разшумяха се бурно нашите позитани.

Излезе така, че таз възстановка само изостри партийната обстановка. Кашата в Правец бе пълна – за баба ни полза, колкото от змия – вълна.

Сигурно ти, Смехурко, се кискаш, но баба изцяло се вкисна… И се закани с люти закани да критикува  онез позитани, които не є правят ниски метани…

Но ти бъди здрав, а на „Позитано” аз, твоят бати – имал съм глава да пати…

Твой приятел все тъй верен
Позитанец, макар и изнервен