СТРАЖАРИ-АПАШИ

Не се знае със сигурност колко точно са бандите в България, но със сигурност се знае, че във всяка от тях  има поне по един полицай. Независимо дали престъпните групировки са за рекет, търговия с наркотици, цигари и алкохол без бандерол, проституция, кражби на леки коли, телефонни измами или домашни обири. Корупцията и пренебрежението към законите е на всички нива в системата на МВР – като се почне от патрулиращите полицаи на улицата и оперативните работници, та се стигне до кабинетите на техните началници.

Ето пример за хулиганство. На 29 юни в 3 часа през нощта, шефът на 6-о РПУ Петър Василев буйствал пиян пред „Макдоналдс” под Моста на влюбените до НДК, блъскал маси, уринирал край закусвалнята, а след това подкарал колата си с мръсна газ. Свидетелите на алкохолното изстъпление подали сигнал на 112, той бил спрян на бул. „България”, но отказал да бъде тестван с дрегер и да даде кръв за изследване. Били свалени номерата на колата му, книжката – отнета, а срещу П. Василев е образувано досъдебно производство за хулиганство. Оттогава – тишина. Пълно мълчание по случая.

Това мълчание обаче не е нещо ново. Когато полицаи сгазят лука, няма нито многобройни брифинги в МВР, нито всекидневна информация, описваща всеки детайл от престъплението, нито телевизионни изяви на прокурори, които обясняват защо ще искат тежка присъда за обвиняемия. Да не говорим, че сред   ченгетата по принцип действа законът „омерта”, според който дори някой да узнае нещо за незаконна дейност на престъпен колега, не си отваря устата. Даже обратното – ако може, го защитава.

На 28 юни бе арестуван 26-годишният полицай от 4-о РПУ Светослав Иванов, малко след като продал 50 таблетки амфетамини. В дома му бяха открити в тайници още 200 хапчета амфетамини и екстази, както и тефтерът му със записани клиенти, дати на продажби и получени пари (по 10 лева за таблетка). Когато обаче се появиха журналисти, неговите колеги веднага му нахлузиха черна маска на лицето. Защо? МВР публикува снимките на други бандити във вестници и ги излъчва по телевизиите, но скри физиономията на „колегата“. А не е зле хората да я видят. Защото униформеният наркодилър работи в полицията само от две години. Колко ли дрога щеше да продаде, да зарибява млади наивници и да почерни живота на техните близки за 20 години служба? Защото има и такива негови колеги.

В началото на 2018 г. бяха задържани ченгетата от 7-о РПУ Александър Цонев и Еджевит Осман – последният работи в системата на МВР наистина почти 20 лета – от 2001-а. Двамата са получавали заплати, за да се борят срещу наркоразпространението в една много невралгична зона на столицата – Студентския град. Вместо това обаче, самите те са продавали наркотици. Години и половина мина от техния арест, но за аферата също цари мълчание.

Както и за петимата полицаи от 4-о РПУ, които бяха арестувани на 22 януари т. г. за изнудване. Докато пазят търговците от рекетьори, те самите ги рекетирали с по 2000 лева на месец за такса „Спокойствие”. В оскъдната информация се спомена, че един от рекетьорите бил шеф в РПУ-то. Оттогава – пълно спокойствие (без кавички) по този случай; дума не се обелва има ли движение по него, ще стигне ли изобщо до съд.

Защото осъдените полицаи са по-редки и от белите лястовици. А когато това се случи, присъдите са смехотворни. Като позабравената трагедия с основно действащо лице старши лейтенат Калин Кьосев.

На 30 януари 2001 г. той се черпил с други полицаи от 6-о РПУ в столичния ресторант „Сръбска скара”. По едно време пийналият Калин Кьосев излиза навън, в пристъп на алкохолна еуфория стреля във въздуха, но куршумът улучва намиращата се на отсрещния тротоар 16-годишна Елеонора Димитрова. И я убива. Въпреки че в урината на полицая бяха открити следи от кокаин, диазепам и лексотан, той бе пуснат на свобода срещу 3000 лева гаранция. После абсолютно ясното дело се протака 5 години. На финала К. Кьосев получи присъда от 4 години затвор. Но вместо в килия, бе изпратен в затворническото общежитие „Казичене”. В неговия информационен сайт пише: „В ЗО „Казичене“ има 128 спални помещения (а не – килии). За престоя на задържаните (а не – осъдените) лица се организират непрекъснато (!?) спортни, културно-информационни и образователни дейности. „Като тези „непрекъснати“ развлечения са безплатни. Ето, такъв е „затворът“ на полицая-убиец. Той се развлича в него обаче не 4, а само 3 години. След като излиза от псевдозатвора, вече от 15 години работи като управител на денонощен супермаркет. Тоест –  материално отговорно лице.

Тази очебийна гавра с правосъдието, с паметта на жертвата и с трагедията на нейните близки стана известна само заради това, че убийството на Елеонора бе публично, на пъпа на София, пред десетки свидетели. И нямаше как да бъде заметено, замаскирано, покрито постепенно с мълчание и забрава, омаловажено. Както става с повечето престъпления, извършвани от полицаи. В огромната част от случаите извършителите биват оправдавани или получават минимални присъди, нямащи нищо общо с тежестта на извършените от тях престъпления. Затова се налага една категорична промяна в Наказателния кодекс. Промяната трябва да се ориентира към  практиките в Западна Европа и в САЩ. Там военното законодателство е по-различно от гражданското. Присъдите за престъпниците-полицаи са много по-високи, отколкото на престъпниците, за които опазването на закона не е служебно  задължение. Затова наказанието на бандитите в униформа трябва да се завиши поне двойно за същите престъпления, които се извършват от цивилни: убийства, рекет, търговия с наркотици и цигари без бандерол, кражби на леки коли, сводничество, телефонни измами, домашни обири, хулиганство и тъй нататък… За съжаление, списъкът на престъпленията, в които участват униформени, е доста дълъг. И рязкото повишаване на присъдите и бързото им прилагане е единственият начин ченгетата, които печелят и от заплати, и от престъпления, да намалеят. Поне малко.

Та когато изпадналият в беда данъкоплатец се обърне за помощ към униформен, по-рядко да попада на бандит с полицейска заплата.

Сергей Трайков