ШОТЛАНДСКИЯТ БОЕЦ

Шотландски боец се появи една есен в Созопол и славата му се понесе по пясъци и морски вълни –  от остров Свети Иван до Харманите, от къмпинг Градина към Каваците и от Райския залив до Царския плаж.

Заговори се, че е безсмъртен – нямал напиване. И надпиване. Който седнел с него на маса, по някое време падал под масата, а Шотландеца най-много да придреме минута-две, след което се отръсквал, както мокро куче тръска козината си, махал на сервитьора  и поръчвал наново.

Казвал се Рон, (Шон или Дон), а фамилията му започвала с  характерното Мак – нещо като Маккинли, Маккафърти, но  не била сандвичевата фамилия Макдоналдс – иначе лесно щяла да се запомни. Официално бил поканен на математическата конференция – есенно време ято  математици, родни и чужди, долиташе в градчето по стара традиция. Гостът бил важно име в науката, университетски професор. Въпреки научното звание, имал закалката на истински Шотландски боец – като оня от филма, който сигурно сте гледали. Там героят беше безсмъртен и, размахвайки рицарския си меч, прескачаше „от урва на урва”, минаваше „от век на век”, от епоха в епоха, без да го застигне гибел. По легенда (или по сценарий) можеше да загине само от ръката на себеподобен, ако друг като него Безсмъртен Боец, в пряк дуел свари по-бързо да му отреже главата с меча си.

Сериозни български бойци от математическият фронт, закалени в битки по коктейли и шведски маси, загубили главите си в пряк двубой с Шотландеца. Щом разбрали,че не могат така да го победят, домакините от конференцията си послужили с хитрост – почнали да си го предават като щафета. Всеки наш Боец обръща с госта по няколко чаши, след което го предава на друг – въпреки щафетните обиколки на кръчмите, Шотландския боец продължавал без умора към следващото питие, към следващата маса, без да омеква, без да се превръща в неправилна дроб и без да се бои за черния си дроб. И друга особеност имал Шотландеца – предпочитал да го черпят, а не той да черпи. Бил стиснат повече от габровец – това не бе новина, знайно е от вицовете, че нашите габровци се конкурират по пестеливост единствено с шотландците.

За подвизите на Боеца научих от Косинуса, така казвахме на Косьо, мой приятел от университета и даровит математик, с когото всяка есен  се засичахме по улиците на градчето – той като участник в конференцията си, аз – като закъснял извън сезона летовник.

Сега засякох Косинуса, моя приятел, рано сутринта да полуседи, полулежи на маса в барче до Градския плаж. Срещу него, на  чаша разстояние, се беше разположил риж, късо постриган като шотландска ливада, луничав чичка в смачкана риза и чудесна форма, който ухилено бъбреше на английски.

Докато той бъбреше на своя английски, Косинуса набързо ми конспектира легендата за него. С финала:

– Ето го! Виж го, феномена му с феномен!  Пие всичко, каквото му поръчаш, само да не е вода! Пети ден не си е лягал! Истински Шотландски боец!

Огледах го – какъв ти боец! Нищо особено, среден на ръст, даже нисък. И хилав, къде ли побира изпитото? Но сигурно е трениран, носи на чернодробни натоварвания, черпи се, без да изчерпва  акумулатора!

А  батериите на моя приятел видимо се изтощиха – след прозявка челото на Косинуса падна върху свития му лакът. Питието  му остана недопито, пък рижият чужденец изпразни чашата си до дъно. Край на двубоя –  Шотландския боец взе поредната глава на Български боец.

– Помощ! – промълви нашия Боец. – Поеми го!

В тази свежа септемврийска сутрин, на изгрев, когато слънцето показваше червено махмурлийско око на хоризонта, имах съвсем друг план. Самият аз, свеж като питие спрайт, стегнал връзки на маратонките, по гащета и тениска, бях тръгнал да тичам за здраве по стария път към  Каваците. Но не можех да оставя приятел в беда – много му здраве на здравето!

И поех щафетата – предизвикателството Шотландски боец.

С последни сили Косинуса изломоти, че гостът трябва да е в осем в хотела – там щял да го чака превоз към летището в Бургас. Само да гледам Шон (Рон, Дон) да не си изпусне самолета, че остане ли още, конференцията  фалира!

Това бяха последните му думи-завещание. После се оттегли, залитайки по идеална математическа крива, хващайки най-правия път към леглото си.

– Аз съм световен учен! – представи ми се Шотландеца, когато останахме двама на масата. Стори ми се още по-живнал и разговорлив, пълен с енергия. – Професор съм… Да пийнем за запознанството!

Надигна празната си чаша. Подканяше ме  да се напълни.

Беше ми твърде рано, седем сутринта, за алкохолни подвизи. Пък и нямах намерение да влизам в дуел с Боеца от Шотландия. Такъв дуел бе с предизвестен край – не исках и моята глава да се търкулне сред трофеите му.

Какво да правя?

Погледнах към морето и изглежда многото вода, която се къдреше до хоризонта, ми подсказа решението на задачата. Вода… По асоциация се сетих за лекцията на писателя Мирон Иванов, която изнесе веднъж пред нас, по-младите слушатели –   за алкохолния ефект на водата: в стомаха имало власинки, наречени папили. След дълго нощно пиене, власинките поемали и задържали изпития алкохол и когато сутрин удариш чаша вода, спиртът се разтварял наново в стомаха, усвоявал се бързо и пак водел до  напиване. Оттам идва и руската фамилия Водопянов – с това научно доказателство завърши лекцията хумористът Мирон, който по образование бе фармацевт. И можеше да му се повярва.

Станах до бара и се върнах с две пълни чаши горнобанска с лед и лимон. Чукнахме ги с Шотландеца.

Той отпи средна глътка и луничавото му лице отрази изненада:

– Какво е това?

– Нешънъл дринк – казах му с дървения си английски. – Двоен дестилат, затова е толкова меко…

Гаврътна чашата и поиска втора.

Втората чаша предизвика ефекта „Водопянов” – този непобедим на маса (шведска и ресторантска) войн, този истински Шотландски боец заби чело в плота. И главата му изтрака  като отрязана – аха да се търкулне надолу към плажа! Измърмори нещо за последно и захърка.

Чудото стана, свирете фанфари! Българският боец в мое лице победи Непобедимия!

Станах и аз, гордо нарамих „водопяното” тяло на гърба си и понесох Дон (Рон, Шон) като ранен партизанин. Тежеше ми не повече от тренировъчна щанга. Пренесох го до хотела без напъване, като  лека загрявка за фитнес.

От рецепцията ми помогнаха да го качим до стаята. Направо му сложих главата под душа в банята – за още водни процедури. Ето ти, Шотландецо, нова порция СПА и много ти здраве! – нали СПА на латински означава „Здраве чрез вода”.

След процедурите, Шотландския боец дойде на себе си. Сам понамести отрязаната си глава, отръска рижата си ливада като мокро куче и каза:

– Аз съм световен учен! Да пием по едно!

– Невърмор! – изграчих като Гарвана на Едгар По и му показах куфара. – Таксито за летището чака!

Лесно му събрахме багажа – той даже не беше го разопаковал. Пижамата му, сгъната някъде в Шотландия от ръката на грижовна съпруга, така си лежеше необличана отгоре в куфара.

Преди да тръгне към Бургас, Рон (Шон, Дон), виден математик и славен Шотландски боец, ми благодари учтиво за грижите. Бръкна в малкото джобче на ризата си, несваляна от дни, и извади… един презерватив в сребърен станиол.

– Бях го взел за всеки случай! – каза ми. – Но не ми остана време да го използвам! Приеми този подарък за спомен!

Приех го без възражения, само да си замине.

Той си замина, а почестите останаха за мен. Славата ми се понесе – от остров Свети Иван до Каваците, от къмпинг Градина до Харманите и от Райския залив до Царския плаж.

Из Созопол ме сочеха като герой. Едни казваха: този отряза главата на Шотландския боец! А други: вижте го, той е получил подарък от шотландец!

Михаил Вешим