ТВОРЧЕСКИ МЕТОДИ

Седи Щерю пред бутилка гроздова, рови в буркан с туршия и въздиша. Ракията намалява, мъката му – хич! „Тъжно е да си хуморист!“, мисли си той и отваря уърдовски файл на лаптопа. Както всеки ден, и днес трябва да напише поне десет афоризма. Мъдри мисли за вековете. Завещания за идните поколения… Мисли. Дълго. Отчаяно. А в главата му вместо крилати фрази – образа на съседката от горния етаж. Щерю надига бутилката. Щрака напразно с мишката. Линее. За да му дойде музата, са нужни усилията на цял рояк пухкави купидончета, но съседката спи с паник-бутон под възглавницата и около нея и пиле не може да прехвръкне. Камо ли купидонче.

По неволя Щерю заменя импотентното си вдъхновение с обузданата мощ на творческите методи. Подбира поговорка за креативен отскок: „Всяка жаба да си знае гьола“. И започва да твори:

Чрез метода на обект-субектната субституция: „Всеки гьол да си знае жабите“. Записва, осмисля и си бодва от туршийката.

Чрез метода на провербалното взаимо-пенетриране: „Всяка жаба си намира жабаря!“. Намира в буркана карфиолче и го хрупа.

Чрез метода на емфатичното фабулиране с елемент на провербално взаимо-пенетриране: „Колко златни рибки се оказаха крастави жаби!“. Налива си втора ракия и отпива патетично.

Чрез метода на фолклорната зоо-опозиция в семантичните ядра: „По-добре жаба в ръката, отколкото риба в реката!“. Пали евтина цигара, кашля дълго и съзерцава дима.

Чрез метода на протетичното вмятане с обежно-вицов мотив и елемент на провербален паралелизъм: „Всеки жабар си намира жабата – краставата!“. Щерю допива ракията. Вади от хладилника втора бутилка. Сменя табуретката със стол.

Чрез метода на протетичното вмятане с неизбежно-вицов мотив без елемент на провербален паралелизъм: „Всяка тъща да си знае стола – електрическия!“. Доволно потрива ръце. Попадение! Препрочита инвенцията десетина пъти и си представя смеещи се читатели.

Чрез метода на мотивното мигриране ала фабльо: „От всяка жаба принцеса не става!“. Удря сто грама на екс и мисли неудържимо за дупето на съседката.

Чрез метода на литературно-образното екстрапулиране: „Всяка Баба Илийца да си знае кола!“. Издига се в собствените си очи. Минава на уиски.

Чрез метода на абстракт-натуралната метафоризация с разширен синтаксис: „Любовта е като жабата. За да я разбереш, трябва да є направиш дисекция.“. Отваря пакетче с фъстъци и гледа по телевизията репортаж от Вип Брадър.

Чрез метода на злободневно-персонажното трактуване с джендър конотация по Истанбулската конвенция:  „Всеки Азис да си знае пола“. Съобразява, прави компромис и гаси генералски фас. Брои афоризмите отпред назад и отзад напред. Десет броя. Бравос!

Щерю ликува. Подписва се под сентенциите и ги праща по интернет на вестник „Стършел“! „Акъла ще им взема!“, мисли си той. А после ще пусне броя с отпечатаните афоризми в пощенската кутия на онова красиво студенокръвно от горния етаж.. Това обезателно ще я предразположи. И за по-сигурно ще напише хумористичен романс, който ще изпее по радиото. А защо не и в „България търси талант“. Текстът, разбира се – по Фройд.

Петър КРАЕВСКИ