ПАРЛАМЕНТЪТ КАТО ОЗОНОВА ДУПКА

Разликата между озоновата дупка и парламентарната е, че в  първата озонът е паднал до 33 на сто, а при втората – до 99. Факт точен – преди приключването на петъчния парламентарен контрол в залата бе останал… 1 (един) депутат. Както казва поетът – „сякаш бомба бе паднала“… Току виж уволнят режисьора от БНТ, че вместо да „скрие“ празната зала, я показваше.

А темите бяха актуални повече от всякога  – НЗОК,  АЕЦ „Белене“ и Турски (Балкански) поток, шпионската афера, драмата в Българско радио, мигрантският  натиск. (Да благодарим  Богу – появи се дори самият премиер-слънце!)… Но нямаше кой да слуша него и другите министри, всички те говореха на… празните столове. Които от своя страна най-добросъвестно слушаха, някои си записваха, дори отправяха дуплики… Било е отсъствие, но такова не е било. Къде се запиляха депутатите тоя ден? Ами лятото си отива и е добре да си удължиш уикенда, като яхнеш колата за нейде – на море, по гроздобер, на село да помогнеш на мама в лютеницата, а ако си влюбен в живота – да  се повеселиш с приятелка в някоя  „къща за гости“… А дали се е намерил поне един  депутат да отиде тоя ден при избирателите си? Председателството на Парламента се въздържа от критика – бяга от разправии. За присъствията са отговорни шефовете на парламентарните групи – ала и те си траят по същата причина.

Очаквахме в новия НС сезон озоновата дупка да се позатвори, но стана обратното. Разрушен бе още един бастион на публичността – т. нар. блицконтрол. Работеше той  в предишните два парламента, а в този бе премахнат.  Тези дни БСП депутатите поискаха  да бъде възстановен, но им бе отказано – с мотива, че се бил превърнал в терен на безпочвени заяждания и празни приказки.  Наистина, „блицът“ често биваше опорочен, но в общ план бе полезен – обществото виждаше и чуваше веднъж месечно от първа ръка и „ад хок“ за управленските батаци. Явно, ГЕРБ не иска отново да си туря „трън в петата“. Колкото до  преките  тв  излъчвания, те са пълно тото –  мине се не мине и някой вземе, та ги махне.

Разстила се „дупката“ и в медиите. Родиха се мутанти –  пресконференции без репортери, брифинги без микрофони. Премиерът се хвали, че сме най-демократичната държава (“Всяка телевизия ме разпъва всеки ден на кръст“!) –  а в същото време под носа му „тайно и полека“ бива бастисана дълга редица непослушни журналя… а и немалко са „на път“. (Така е, като си нямат синдикални и творчески съюзи–защитници)…  Упражнява  премиерът ни т. нар. „мека диктатура“. И си повтаря от сутрин до вечер максимата на един свой тоталитарен  предшественик, Наполеон Бонапарт: „Не се наемам да управлявам и пет дни при истински свободна преса“.

 Наско Мандаджиев