РУСОФИЛИЯ ЗА НАША СМЕТКА

Шпионският скандал показа ако не друго, то това, че на криещите се зад името русофили по-добре им отива да се наричат българофоби. Според главния прокурор Сотир Цацаров и ДАНС тези обикновени сребролюбци са обещавали на финансиращите ги Константин Малофеев – руски милиардер, и на Леонид Решетников – бивш генерал от КГБ, че ще получат на безценица стратегически за страната ни активи като фирми от военно-промишления комплекс, телекомуникационнна компания, банка, телевизия, други медии и какво ли не още.

Продаваното за чужди пари родолюбие обаче не е нещо ново в нашата история. Да припомним, че още през далечната 2004 година кметът на руската столица Москва Юрий Лужков след изключително изгодна (за руснаците обаче, а не за българите) финансова операция се сдоби със 128 декара земя край морето ни.

Става дума за една невероятно красива част от нашето Черноморие, където съчетанието на река и море е уникално и все още не е превърната в постоянна строителна площадка – поречието на река Камчия. Тук се е намирал и курортният комплекс „Камчия“ АД с изпълнителен директор Христо Христов.

През април 2002 година АД-то се преобразува в две нови, вече еднолични дружества. Това, което ни интересува обаче, придобива името „Спортно-оздравителен комплекс „Камчия“, който на повече от 128 декара разполага с хотел „Лонгоз“, къмпинг „Пирин“, 90 бунгала, магазин, административна сграда, паркинг, асфалтирани алеи, електрическа мрежа, водопровод и канализация. Всички обекти са на тъй наречената първа линия – разположени са откъм морето. А общите активи на дружеството на 31 май 2003 година са оценени за 641 000 лева. Негов директор отново става вече споменатият Христо Христов.

Но не за дълго.

На 12 май 2004 година в Бургаския окръжен съд е вписана изключително интересна промяна в ръководството на СОК „Камчия“. След пререгистрацията името на Христо Христов незнайно защо изчезва в небитието, а съветът на директорите на фирмата вече се състои от българката Станка Шопова – бивш шеф на ЦК на ДКМС, и шестима руснаци, членове на Департамента за имущество на руската столица, който е специален имотен отдел на кметството в Москва.

Предизвестеният щастлив финал на историята слага Мехмед Дикме, който по онова време е министър на земеделието от ДПС. На 24 септември 2004 година той тихомълком подписва заповед за продажбата на земята на крайморския имот. Негов купувач е Спортно-оздравителният комплекс „Камчия“ ЕАД, чийто едноличен собственик е московското кметство. Това не се крие и от Станка Шопова, която признава пред журналисти, че: „В изпълнение на социалната политика на Москва тук ще бъде изграден голям детски лагер.“

Бившият комсомолски кадър обаче категорично отказва да разкрие пред журналистите на каква цена е била продадена българската земя на руснаците. Явно дори на самата нея є е било неудобно, защото тази покупка е била много, ама много на сметка за Юрий Лужков. При положение, че само активите на курортният комплекс са стрували 641 000 лева, московското кметство е платило някакви си смешни  654 000 лева за придобиването и на 128-те декара земя под тях.

Тоест, по 5 лева за квадратен метър.

Докато през 2004-а цените на парцелите край Камчия за обикновените хора   са стрували по 120 лева квадратния метър.

Така чрез тази плачеща за съд имотна далавера преди 15 години българският министър Мехмед Дикме е спестил на руският кмет повече от 16 милиона лева. И е ощетил с 16 милиона българската хазна, които, ако бяха влезли в нея, можеха да бъдат разпределени за здравеопазване, образование и пенсии. Но това, разбира се, е само на повърхността. Колко точно пари са били дадени под масата, за да се продаде на безценица апетитният морски имот, и на колко хора, знаят само онези далавераджии, в чиито джобове са отишли.

Припомняме тази история, за да подсетим, че участниците в днешния шпионски скандал за жалост не са някакво изключение. Българи, поставили се в услуга на чужда държава, за да извличат финансова изгода за сметка на цялото общество, е имало както през 45-те години тоталитаризъм, така и през 30-те години демокрация. Тяхната продажност и лакомия обаче никога не са имали и нямат нищо общо с русофилството. Те винаги са искали и искат само едно – да забогатеят на наш гръб.

Сергей Трайков