ГОСПОДИН СПИРИДОН С РАЗДВОЕНАТА ЛИЧНОСТ И ИЗВЪНЗЕМНИТЕ

Нещо много неприятно се случи с господин Спиридон. Как стана, така и не се разбра. Вярно, беше подложен на огромно напрежение. Втори месец по половин пенсия влагаше в тези шарени картончета, дето като ги потъркаш със стотинка и ти излиза голямата печалба. Господин Спиридон търкаше, но явно търкаше неправилно, защото печалба не изскачаше, не го показваха по телевизията, а наближаваше годишнина от сватбата му с госпожа Харалампия, която твърдеше, че насън є се явила Майка Тереза и є казала да очаква голям подарък по случай 30-годишнината от фаталното вричане. Господин Спиридон силно се съмняваше, че Майка Тереза ще остави рахатлъка в небесните си покои и ще тръгне посред нощ да се явява на жена му. Но госпожа Харалампия разказваше за тази пророческа поява с нетърпяща възражение настоятелност, която отне напълно спокойния сън на благоверния є.

Очите му хлътнаха, под тях се появиха тъмни кръгове, кръвното му се вдигна и сърцето му започна да прескача. Наложи се той да се появи наяве в кабинета на личната си лекарка. Тя пък извика още двама колеги. Преслушваха го, направиха му електрокардиограма, караха го да кара някакъв скапан велосипед, после си шушукаха нещо и накрая произнесоха присъдата – да не се вълнува, да се разхожда повече на чист въздух и – най-важното, да не употребява никакъв алкохол в каквито и да е количества! Иначе – инфарктът го дебне!

Това му докара смачкващ допълнителен стрес! Но нали животецът е мил, спря да трие картончетата и от раз спря да пие. Кръвното му поспадна, но му се появиха странични ефекти!

Господин Спиридон получи раздвоение на личността! От невиделица му изскочи ВтороАз! Крайно неприятно положение! ПървотоАз слушаше докторите. ВторотоАз беше склонно да приеме твърдението, че всичко е от алкохолна недостатъчност.

А всичките тези теории господин Спиридон ги изпитваше на гърба си. Оня ден тръгна да се разхожда здравословно на чист въздух. Пътят му съвсем случайно мина край механа „Трите чироза“- хапване, пийване“. „Дишай!“, нареди му строго ПървотоАз. А ВторотоАз предложи „Хайде да влезем и да му ударим по една бърза!“„Никакво влизане, вече не пием!“- отсече Първото. И господин Спиридон подмина, продължи да крачи и да диша с лечебна цел. Изглежда обаче, че от архитектурна гледна точка улиците бяха съвсем неправилно прокарани! Така след малко той отново се видя пред „Трите чироза“. „Ходя, дишам, ходя, дишам“ заповтаря си и продължи по друга улица. И както си ходеше и дишаше, видя пътен знак – обратен завой. Не прецени опасността и се довери на катаджийското изискване. Вървя, диша, вървя, диша и пак пред „Трите чироза“ го доведе вървенето му.

– Хайде, бе! Само по една малка, бе! – умолително го задърпа навът-
ре ВторотоАз.

– Воля имаме, за здраве се борим! – избута го навън ПървотоАз.
– Никакъв алкохол!

– Добре де, ти като не искаш, почакай ме отвънка, пък аз ще вляза да си освежа душицата с една ароматна гроздова! – ухили се ВторотоАз.

По време на този спор, който се водеше някъде вътре в него, господин Спиридон стоеше на входа разкрачен, с един крак в кръчмата, с другия на тротоара. Трябваше да вземе правилно решение – да клечи така и да пречи на посетителите да минават, да издърпа ВторотоАз и да потърси на друго място чист въздух или да помоли ПървотоАз да не правят скандали и да влязат за малко. Труден избор, оказа се, че двете половини на човека понякога не правят едно цяло, а разкъсват и терзаят душата! Господин Спиридон беше човек миролюбив, не обичаше около него да има патърдии и дискусии, от малък беше за световен мир и мирно съвместно съществуване. Затова погледна умолително ПървотоАз, хвана ръката му и го въведе в „Трита чироза“.

То, горкото, си поръча една малка с голяма бутилка минерална вода. ВторотоАз в това време беше си изпило малката, ухили се и каза, че при такова яко мезе от пушена сьомга е подсъдно да се мине само с една малка! Тогава господин Спиридон им поръча по още една. Обаче ВторотоАз не миряса и поясни, че две малки всъщност правят само една голяма, а една голяма е тъжна и самотна, ако си няма другарка! И той им поръча по още една. И изгуби контрол. Двата му Аза нещо се наговориха и поръчаха още. Направо големи. После дублираха. После пиха за Хегеловата триада. След като пиха за четирите посоки на света, сервитьорката Хортензия посъбра половините му, дотътри го до вратата, обърна го в посока към тях и промърмори:

– Оправяй се сам, господин Спиридоне, тази вечер не ми е до твоите номера!

Господин Спиридон не можеше да се управлява сам. Едната му половина пееше по левия тротоар. Другата искаше да държи реч, но на десния. Самите тротоари омекнаха и започнаха да се огъват застрашително. Улицата започна да се накланя ту нагоре, ту надолу. Нещо блъсна привидно единния господин Спиридон, той отхвърча и удари с глава един светофар. От удара светофарът угасна, но в главата на господин Спиридон бликнаха болезнени фонтани от бяла светлина, ушите му писнаха, изпитото се разбунтува в стомаха му. Той се наведе над някакъв храст, за да повърне. Не можа да се задържи в положение „наведен“. И падна.

И тогава Те се появиха! Над него се приведоха две странни извънземни същества с дълги пипала и светещи очи. Те го повдигнаха и го понесоха към НЛО-то си. Той се опита да окаже някаква съпротива, даже започна да им декламира: „Син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко…“, но докато каже „племе“, те го вкараха в командната кабина на кораба си. Мярнаха му се бутони и копчета, чу се тракане и скрибуцане, светнаха някакви лампички. Усети, че се въздига нагоре към неизвестни висини!

После – нищо. Смразяваща галактична тишина! И неистови болки в главата!..

Според госпожа Харалампия снощи господин Спиридон се бил пльоснал, пиян като талпа, пред входа и издавал неразбираеми звуци, нещо като мучене и грухтене едновременно. Така го намерили съседите Гугутка и Крум. Влачили го до асансьора и въпреки неочакваната съпротива го доставили вкъщи.

Двата му Аза гузно и предателски мълчаха. Госпожа Харалампия не прие за достоверно нито раздвоението, нито извънземните. Но нещо подведе ръката є и тя разтвори не един, а два аспирина плюс два аналгина и го накара да ги изпие. След час ВторотоАз каза, че главоболът му е минал и му е време за чист въздух, а ПървотоАз предложи да отидат пак в „Трите чироза“. Тази размяна на ролите окончателно обърка господин Спиридон, той стана, изплакна си очите, изми яко зъбите си, нажабурка се с ароматизатор за уста, облече чиста риза и отиде на горния етаж при госпожа Гугутка и господин Крум. Разказа им за наближаващия юбилей, за картончетата, дето се трият със стотинка и за странното си раздвоение. Баба Гугутка си имаше скътани едни пари, колкото да не е без нищо, ако є звъннат телефонни измамници. Посъветва се с дядо Крум и отпуснаха на господин Спиридон младоженски заем при взаимно изгодни условия.

Като го изпращаше, вече до входната врата, дядо Крум го придърпа и тихо му рече:

– Спиридоне, Спиридоне! Стига си се стряскал и раздвоявал, започ-
ни да си пиеш нормално, като хората, и всичко ще е наред! Слушай дяда си Крума, дето ти отиваш, той от там се връща! Стегни се!…

Господин Спиридон изпита голямо облекчение от този приятелски съвет и започна да си пие самостоятелно и единно, както си пиеше преди докторите и раздвоението. Кръвното му от време на време скачаше, пулсът прескачаше, но това бяха малки неприятности, ако ги сравниш с раздвоението на личността и разходките на чист въздух! Да не би пък в „Трите чироза“ въздухът да е отровен?…

А за годишнината от сватбата господин Спиридон подари на госпожа Харалампия огромна снимка на Майка Тереза, метър на метър, в боядисана със златен бронз рамка!

Ваньо Вълчев

Из книгата „Две тулумбички и малка боза“, изд. Либра Скорп, 2019