БЯЛОТО Е… ЧЕРВЕНО

Предизборната кампания започна по познатия начин – с опашати лъжи. Омбудсманът Мая Манолова публично заяви, че ще се бори за кметския пост на София като независим кандидат (също като президента Румен Радев). И понеже знае, че няма как да спечели без гласовете на БСП, веднага прие да бъде подкрепена от червената столетница (също като президента Румен Радев).

Сега виждаме колко е независим този президент.

В своето първо изявление Мая Манолова декларира още, че „ще върне столицата на гражданите на София“. Тя обаче пропусна да уточни една дреболия: какви тогава са онези стотици хиляди гласоподаватели, които от 2009 година насам три пъти последователно, и то абсолютно безапелационно, без никакви балотажи  – още на първия тур, избират все Йорданка Фандъкова за кмет, щом не са граждани на София? Някакви криминални типове извън закона ли са? А може би живеят в провинцията, г-жа Фандъкова им прави адресна регистрация в столицата, докарава ги с автобуси, дава им по 100 лева, за да пуснат бюлетината си за нея и пак ги връща обратно? От тази коварна жена всичко може да се очаква. Коварството на Йорданка Фандъкова стига дотам, че принуждава дори хора от опозицията да я харесват. Ето какво призна в интервю Стефан Данаилов:

– При предишните избори Елена Йончева прекали с остротата и негативизма. И Корнелия Нинова прекали. А аз се плаша от екзалтирани жени. Затова се плаша малко и от инициативния комитет на Мая Манолова. Кресливи са. Харесвам Йорданка Фандъкова, но винаги съм гласувал против нея. Ясно защо.

И наистина е ясно – защото нещо го задължaва да гласува за БСП.

На нас обаче ни става ясно и друго. А то не ни прави оптимисти. Малцина като Стефан Данаилов ще признаят, че винаги избират не този, когото те харесват, а когото партията (независимо коя е тя) харесва. За когото партията заповяда. Защото партията назначава както теб, така и твоите роднини. Защото партията храни.

Как ще се оправим тогава, когато явно се вижда, че един човек е кадърен, но се гласува за друг, който няма качества, само защото партията така нарежда? И това продължава вече 30 години. На всякакви избори. За каквото и да е. Вместо „за“, се гласува „против“. Вместо логичен избор, се прави партиен. Вместо за доброто на България, се гласува за доброто на партията.

Така обаче няма да се оправим скоро, докато въпреки горчивите уроци продължаваме да правим грешните избори, да се преструваме, че не виждаме очебийната истината и упорито наричаме бялото черно.

В случая със Стефан Данаилов – червено.

 Сергей Трайков