САМО, ЗНАЙТЕ, ЗА ПАРАТА

Така дойдоха работите – за каквото и да си говорим, накрая все ще стоплим, че става дума за пари.

Започваме с успехите на родната медицина и се сещаме за таксата „стол” за придружителя, таксата „индивидуален чаршаф” – самото словосъчетание предполага, че става дума за изпран, а не за обърнат наопаки, откъм по-чистата страна, таксата „избор на екип” – сякаш пациентът е дълбоко запознат с образованието, качествата и способностите на всички доктори, сестри и санитарки, та да си ги избере.

Няма как – парите следват пациента. А когато не успяват да го изпреварят – се налага пациентът да им помага според възможностите си.

В средното образование парите също следват ученика – затова в празни стаи на хартия  присъстват по тридесет дечурлига. На хартия, разбира се, не било задължение на учителите да събират децата от къщите.

А във висшето?

То да не би да е на друга планета!

Но там, заради академичната среда, всичко е много по-академично и не така просташки измислено.

Редовният студент осигурява на университета си държавна субсидия в размер на близо 1000 лева годишно. За да бъдем точни – 935,55 лева. Разбира се – плаща си и регламентираната такса за обучение.

Но тъй като студентите също трябва да си купуват банички и да си плащат квартирите, на някои от тях се налага да работят. Няма лошо – винаги студенцията си е докарвала по някой лев отстрани. На други не се налага да бачкат, защото си имат парички, но пък не им се губи време в дремане в университета. Е, измислено е – за целта, според правилниците, за да не натрупва отсъствия от лекции и упражнения, студентът трябва да подаде молба да премине на индивидуален учебен план. Нещо като задочно обучение.

И тук идва малката врътка – държавната субсидия за задочниците е само една трета от тази на редовните. Вие сте интелигентни хора, няма защо да уточняваме, че никой не си прави труда да съобщи на просветното министерство колко редовни са станали задочници.

През миналата учебна година са проверени четири университета – общата прибрана по тоя начин незаконно сума е близо милион.

А държавните университети в България са тридесет и седем…

Тая врътка данъчните я наричат по един специфичен начин, а репортерите, решили да прославят успехите на родното висше образование  – успешен мениджмънт.

В смисъл на все по-успешно печатане и раздаване на дипломи, подпомагано от държавния бюджет.

Някои вече си имат по няколко, без да познават професорите си, нито пък професорите – тях. Няма лошо – едно време за малко да станем нация техническа, днес очевидно стремежът е нацията да е академическа.

Нищо че новите бакалаври и магистри пишат с по някоя и друга правописна грешка – за нас статистиката е по-важна от слънцето и въздуха за всяко живо същество.

Дано поне в медицинските специалности практиката не е така масова. Иначе рискуваме да попаднем в стария виц, в който пациентът поглежда хирурга и радостно възкликва:

– Докторе, не ме ли помните? Аз ви продадох дипломата!

Румен Белчев*
______________________
* Със съдействието на колегата Христо Казашки