Малки софийски загадки

З-замислихте ли се какво още не беше казано за случая с австралийския убиец, когото съдът пусна на свобода (макар и само колкото да отиде до Бусманци)?

Май още никой не ни е казал откъде изведнъж се взеха дванайсет години по-късно видеозаписите от нощта на убийството, та цъфнаха в интернет, придружени с подозрително компетентен юридически коментар.

И – откъде цъфнаха ден по-късно контразаписите от същата тая нощ, съпроводени със странно неграмотно написани разяснения за ставащото.

Чия сръчна ръчица може да си позволи да бръкне в архивите на съда, за да измъква оттам документи, с които да обработва общественото мнение в едната или в другата посока?

Може, разбира се, да се попита и защо липсват записите от камерите на Министерството на здравеопазването, пред които е станало убийството. Преди дванайсет години, когато полицията ги подирила (с приличното за нашите условия закъснение от четири дни), се оказало, че кой знае защо вече били изтрити. А оцелелите – от съседните камери – се оказали неизползваеми. Толкова некачествени, че на тях не се различавали лицата на хората.

Кой знае защо се сещаме за едно друго убийство, станало съвсем близо до това – на една пресечка, две години по-късно – там записите не бяха изтрити, защото изобщо ги нямаше, а убиецът също като тях изчезна в неизвестна посока.

За тях май никой вече и не пита. Та – пита се в задачата – има ли вече смисъл да питаме?

И – какъв е смисълът от скъпото видеонаблюдение, след като то очевидно служи само за забавление на обслужващия го персонал – да зяпа мацките по улиците?