СТАНИСЛАВ СТРАТИЕВ (1941 – 2000)

Очевидното

Миро и Паскал спорят за дълбочинните животни и тъй като всяка втора дума на Миро е „това е очевидно“, Паскал се вижда принуден да му обясни природата на очевидното.

–  Тези две мастики пред нас на масата – пита той – неподвижни ли са?

– Това е очевидно – казва Миро.

– Само на пръв поглед – казва Паскал. – В действителност те се въртят.

И му обяснява, че мастиките заедно с масата, кръчмата и въобще земното кълбо се въртят около Слънцето. Което пък от своя страна се върти около по-голямо слънце, което пък също се върти около нещо.

Миро не е убеден.

– Ще ти дам – казва му Паскал – един по-прост пример. Пощата работи ли? Само не казвай, че е очевидно.

– Очевидно е – казва Миро. – Какво искаш да ти кажа?

– И защо работи според тебе?

– И това е очевидно. Защото купиха апаратура за единайсет хиляди долара.

Паскал клати глава.

– Купиха я, но не я разопаковаха – казва той. – И досега си стои така. А пощата заработи като часовник. Преди не можеше да се свържеш със съседното село, а сега ти дава Ню Йорк, още докато казваш номера.

– Очевидно… – започва Миро и не знае как да продължи.

–  Очевидното е апаратурата – казва Паскал. – А в действителност пощата работи заради земемера.

– Дето дойде преди два месеца?!?! – не вярва Миро.

– Ще се женят с пощаджийката – обяснява му Паскал. – Тя нали беше стара мома.

Миро изпива мастиката на един дъх.

– Или да вземем например жена ми – казва Паскал. – Очевидно тя е жена, нали?

Миро дотолкова се стряска, че поръчва още две мастики.

– Какво искаш да кажеш?!? – пита той.

– Искам да кажа, че в действителност е жив дявол! – обяснява му Паскал. – И не хвърля сянка.

– Това вече не мога да го повярвам! – клати глава Миро. – Ние с нея сме седели на един чин!…

– Не вярвай на очевидното! – казва му Паскал. – Няма нищо по-коварно и несигурно от очевидното!…

Миро изпива и двете мастики и след това казва замислен:

– Да ти призная, започвам да се замислям за жена ми. Сутрин усещам една лека миризма на сяра… и на катран…

Паскал кима разбиращо.

– И следи от малки копитца – допълва Миро. – По двора…

Паскал никак не е изненадан.

Неподвижните мастики се въртят около слънцето, което се върти около по-голямо слънце, дето също се върти около нещо още по-голямо.

И след петото котле греяно вино Паскал остава неразбран. Затова слага на печката шестото и казва огорчен:

– Една нация създава гений само въпреки самата себе си. Тоест геният е победител над собствения си народ.

– Тоест – казва Миро – ти си гений, а ние сме народ. Това ли искаш да кажеш?

– Това го казва Бодлер – отвръща Паскал. – А аз казвам, че ние сме жилава нация и обикновено виждаме сметката на гениите. Не им се даваме. Поради което и ги нямаме.

– Тоест – казва Йеремия – ти казваш, че е глупост да направим луканки?

Паскал клати отчаяно глава и реже ябълка във виното.

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

Вали сняг, прасето е заклано и тримата обсъждат какво да направят от него.

Вариантите са три – луканки, кървавица и да се затвори в буркани – и всеки държи на своето предложение.

Прасето е на Паскал, обаче Миро и Йеремия са акционери, съответно с трийсет и седем и с петнайсет процента.

За да го купят, тримата създават работническо-селско-мениджърско дружество и Паскал държи основния пакет акции, но няма петдесет плюс един процента и не може да наложи бурканите.

Затова се върви по най-трудния път – общо събрание на акционерите, разговори, сближаване на гледните точки и постигане на съгласие.

Път, който по тези места е почти непроходим.

Общото събрание започва още от сутринта и след второто котле вино има някаква надежда за съгласие, но след третото гледните точки отново се раздалечават.

Всеки настоява, че най-много дивиденти ще се получат от неговото предложение, другите двама единодушно отхвърлят това твърдение, жената на Паскал периодично пълни тавата пред акционерите с печено месо и туршия и общото събрание тъпче на едно място.

По обяд Миро изкупува акциите на Йеремия и по този начин става собственик на мажоритарния дял от петдесет и два процента.

Паскал оспорва сделката и я обявява за невалидна, зашото се преоформят като капитал задължения.

Йеремия има да връща на Миро една каруца люцерна.

Работата отново зацикля.

– Въпросът е и как ще се управляват капиталите – казва Миро на свечеряване. – Не само колко ще получим.

– Според последните икономически теории – казва му Паскал – капиталите се управляват най-добре, когато ги има.

Миро се обижда, жената на Паскал пълни тавата, Йеремия настоява да се направят луканки.

Някъде към единайсет вечерта, след седмото котле греяно вино, жената на Паскал закрива общото събрание.

–  Повече няма смисъл да спорите – казва тя. – Предметът на спора е изяден. Останаха само ушите.

Тримата я поглеждат изненадани.

Прасето обаче е изядено, останали са само ушите, които са две и няма даже по едно за всеки.

Поради изчерпване предмета на дейност и с всеобщо съгласие работническо-селско-мениджърското дружество се закрива и се отписва от регистрите.