ГОЛЯМОТО ПАТЕНЦЕ

Мобилният ѝ звънва и Маргарита поглежда дисплея. Мъжът ѝ е.

– Ти ли си, патенце? – пита любезно женски глас.

Изтръпва. Любовница? Някоя нагла съперница? Само той я нарича по този начин и така я е записал и в джиесема си. Дори когато є е ядосан, пак така є вика, само че малко по-дълго – голямо патенце.

– Слушай сега внимателно! – продължават отсреща. – Мъжът ти е отвлечен и трябва да дадеш откуп петдесет лева и една голяма кутия сладолед. Ягодов.

– Това някаква шега ли е? Ей, не си играйте така с нервите на хората! Искам да го чуя, защото може да ме лъжете. – твърдо заявява тя, както е гледала десетки пъти по филмите. Те почти всички са с такъв сюжет напоследък.

Не било шега, поясняват похитителите. Искат пълния є адрес, за да є кажат къде да остави откупа, тъй като трябва по-възможност да е най-близо до дома ѝ, за да не се губи време. Уточняват детайлите и настояват да тръгва по-скоро, за да не го целува студен. Не пропускат да я предупредят да не търси полицията.

Маргарита сяда на стола вцепенена. При по-сложни случаи винаги е питала за съвет дъщеря си, но тя е на училище и сигурно имат физкултура, защото не отговаря. Няма и как да се обади на мъжа си – нали джиесемът му е у тях. А и той отскоро е на нов обект. Храбро пренебрегва забраната и звъни в полицията, като обяснява задъхано случая.

– Госпожо – усъмнява се дежурният, – сигурна ли сте, че не са някакви хлапетии, които си правят майтап? И искат да ни разиграват като маймуни. Кой идиот би искал откуп от петдесет лева? А и сладоледът води следата май натам.

Все пак є казват да се успокои и да изчака второ обаждане, а те по-късно ще изпратят човек, защото в момента охраняват протест на баничарите.

Да бе, ще стои и ще ги чака! Как не! Грабва палтото си и вика такси.

Намира го на строежа – жив и здрав. Хвърля се в прегръдките му с такава жар, че всички спират да работят, а кранистът забравя за вдигнатия товар и едва не пада от прозорчето на високата кабина. Истински хепиенд по холивудски.

Ситуацията се изяснява мигновено. Сутринта в автобуса са му откраднали мобилния. И по-добре, защото ще си купи нов, та да не се срамува с тази вехтория. Маргарита тръгва към къщи успокоена и щастлива, като поспира тук-там пред някоя витрина. Днес явно е нейния ден, защото прави невероятно сполучлива покупка с промоцията на пантофките от имитация на тигрова кожа.

Неприятностите я очакват вкъщи. Ключалката е разбита, преобърнато е всичко, липсват онези триста лева в кутията за чай, скромните є бижута от сребро и порцелан, лаптопът и още кой знае какво друго. На масичката има малка бележка „Къде е сладоледа?“.

Ехидна усмивка пропълзява по лицето ѝ. Ударили са на камък този път мошениците, тържествува Маргарита. Намерили са си майстора, защото не им е дала нито сладолед, нито поисканите петдесет лева.

Така трябва да се държи човек с измамниците. Твърдо.

Иван Сариев