ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕПУТАТИ

На 20 юни т. г. Сенатът на щатa Орегон трябваше да разглежда проектозакон за намаляване на въглеродните емисии. Когато работният ден започна, се оказа, че в залата има само 18 сенатори – всички от демократическата партия. За кворум бяха нужни 20 – две трети от пълния състав на Сената. Но останалите 11 сенатора от републиканската партия не се явиха на работа. Това беше единственият начин, по който републиканците можеха да осуетят приемането на закона. Сградата бе изцяло претърсена, но не бе намерена и следа от изчезналите сенатори. Тогава Президентът на Сената Питър Кортни официално помоли губернатора на Орегон Кейт Браун да прати полицията по дирите на стачкуващите депутати. По заповед на губернатора, която е от демократическата партия, полицията обсади домовете на депутатите, но се оказа, че те не са там. По едно време сенаторът Клиф Бенц се обади победоносно: „След няколко минути аз няма да съм в Орегон!“ Оказа се, че полицията е много закъсняла – всичките липсващи депутати вече бяха напуснали щата, който те представляваха. Айдахо беше приютил повечето от тях. Губернаторката остана с пръст в устата, защото пълномощията на орегонската полиция свършват до границите на щата. Полицията в Айдахо пък обяви неутралитет, понеже сенаторите не са нарушили законите на техния щат.

Беглецът-сенатор Тим Ноп тръгва първо на север и прекосява границата със щата Вашингтон. Но след кратък размисъл се качва отново на колата и потегля за Айдахо. Опасно било да стои във Вашингтон. Губернаторът на този щат е демократ, който би могъл да го екстрадира обратно в Орегон. По време на бягството в бързината Тим Ноп забравил да си сложи чорапи в куфара. Та му се наложило да се охарчи за два нови чифта. Не е лесно да си беглец, преследван от полицията! Друг сенатор, Брайън Бокуист, с 36 години служба в армията, изпратил следното съобщение на демократите в Орегон: „Пратете срещу мен несемейни полицаи и добре въоръжени“, намеквайки, че той няма да се даде без бой. След което си плюл на петите и избягал на сигурно място в Айдахо.

Девет дни демократите се чешеха по главите и се чудеха какво да правят. Най-накрая свалиха от дневния ред гласуването на проблемния проектозакон. Републиканците се върнаха като победители. Конституциите на САЩ и на Орегон дават право на законодателното тяло „да принуди отсъстващите членове да присъстват, по начин и при такива наказания, каквито всяка камара би приела“. Единственото, което демократите можеха да направят, е да се възползват от тази клауза и те глобиха бегълците за неизвинените им отсъствия по 500 долара на ден. Заплахите на Бокуист бяха взети на сериозно и той бе задължен преди да влезе в сградата на парламента, да даде 12 часа предизвестие, за да може полицията да вземе необходимите предохранителни мерки. Идеален сюжет за съвременен американски уестърн, ще кажете вие и аз ще се съглася веднага.

Оказва се, че бягството за липса на кворум е любим спорт на американските законодатели. Обаче не винаги бегълците са били победители. На 24 февруари 1988 г. сенаторът от Орегон Роберт Пекууд се барикадира в офиса си в столицата Вашингтон, но охраната успява да го измъкне от скривалището му. Той продължава да се съпротивлява. Тогава трима полицаи го хващат за краката и ръцете и го внасят насила, с краката напред, в заседателната зала. През 1840 г. в Камарата на представителите на щата Илинойс се гласувало решение за прекратяване дейността на щатската банка. Демократите имали мнозинство и искали да закрият банката. Депутатите от опозиционната партия на вигите (предшественик на днешната републиканска партия) напуснали залата, за да оставят заседанието без кворум. Абрахам Линкълн, като лидер на партията, останал, за да не могат демократите да фалшифицират преброяването. Поради липсата на магистрали и леки коли по това време обаче депутатите не успели да стигнат далече. Един след друг охраната започнала да докарва бегълците обратно в заседателната зала. Тогава Линкълн предприел последен отчаян опит да провали кворума. Станал, огледал се, ослушал се. Вратата била строго охранявана. Но прозорецът не бил. За секунди той отворил прозореца и скочил навън. За неговият ръст, 193 см, и снажна атлетическа фигура това не било проблем, тъй като залата била на първия етаж. В крайна сметка целият този екшън се оказал безсмислен, защото Линкълн вече бил преброен в началото на заседанието. Така се родила новата лекоатлетическа дисциплина „бягане през прозорци“. С този лъвски скок Линкълн и досега е притежател на световния рекорд, просто защото никой друг още не се е опитал да го подобри. С този скок започва и шеметната политическа кариера на бъдещия президент на САЩ.

Но състезанията по „бягане от кворум“ със сигурност ще продължат. Поради увеличения брой на участниците през последните години Международната федерация по лека атлетика реши да включи тази дисциплина в следващото световно първенство. За допускане до участие се изискват минимум една година парламентарен стаж и поне десет регистрирани неизвинени отсъствия.

Чавдар СОТИРОВ – ГОРДОПЕЙ
наш кореспондент в САЩ