Най-после Алеко победи на избори!
Спомнете си гимназиалните учебници – там сам си е описал как ги е губил навремето. Сто години след това все четем как губи, но новият век си е нов – най-после – спечели ги!
При това – в жестока конкуренция! Някои от избирателите, по-романтично настроени, заложиха на поета Пенчо Славейков (да не се бърка с баща му, Петко – той още си няма банкнота), по-неграмотните се вързаха на букварчето на дядо Берон – за всеки случай вземаха по две, по три – и се минаха.
Алеко ги победи по всички показатели!
Победи и прасетата, обезщетенията за които се раздаваха по списък.
Победи пилетата, които се опитаха да се включат в изборния процес.
Размаза агитационните баници.
Тръшна оземи докторите, които издаваха серийни диагнози, та не избирателят да ходи до урната, а урната – до него, та гласуването да е по-правилно и сигурно.
Не слушайте лидерите, които сега ви обясняват, че са победили – победи Алеко!
След тия най-спокойни, почтени и демократични избори в новата ни история ми се струва, че е време да помислим за мъничка промяна в изборното законодателство. В днешното време, когато всяко левче се цепи на две и във всичко се дири, речено политически коректно, келепирът, безсмислието на старомодния изборен процес лъсна окончателно.
Според ЦИК организацията на тия избори ни е струвала 70 милиона лева.
Но това е само част от целия харч.
На изборите са си пуснали (някои – фърлили) бюлетината около три милиона избиратели. От тях – ден преди изборите, според проучванията, почти милион още не са били решили какво точно да зачеркнат, пуснат, или фърлят.
Приемаме, че половината от тях са решили безвъзмездно. Другата половина – срещу стимулираща мозъчната дейност и политическата ориентация безвъзмездна помощ.
Калкулираме прасетата, кокошките, баниците, докторите, оркестрите, баналните бири и кебапчета (тук-таме кюфтаци), раздаваните срещу правилен избор каймета – да приемем, че излиза средно по сто лева на човек. Умножаваме по половин милион гласоподаватели – ето ви още петдесетина милиона, похарчени, за да изберем най-достойните сред нас.
А би било много по-простичко и икономически изгодно, ако вместо да се плащат заплати на избирателни комисии, наблюдатели, координатори, агитатори, тартори и прочее, партиите да се съберат на една маса и да турят парите на масата.
– Ние – да рече едната партия – събрахме от нашите симпатизанти и от субсидиите ей толкова.
– Ние – ето толкова – ще се сконфузи другата.
– Ходете да се перете – ще рече третата. – Ето ги нашите! Къде сте тръгнали с жълти стотинки държава да управлявате!
Така, според събраната сума, справедливо ще се изчислят спечелените проценти от народния вот, всички ще се разотидат доволни от получените кметски и съветнически мандати, а сто и двайсетте милиона биха могли да бъдат използвани за нещо много по-полезно и разумно.
И с това да дадем заслужен урок на старата Европа как се правят икономически обосновани, демократични, прозрачни и честни избори.
Румен Белчев