EМОЦИЯ НА ПРОМОЦИЯ

ДВЕ ТИКВИ ЗА ЛЕВ

В разгара на тиквения сезон сме. Огромни камари от тикви изникват в междублоковите пространства. Мургави търговци ни увещават, че цената на стоката им е от ниска по-ниска. Някои по-изобретателни от тях са в крак с времето и се ориентират към промоционални пакети.

Онзи ден минавам край една купчина от тикви, на която се мъдри следният надпис: „Примоция за Хеловен! Две тикви за лев!“. Още щом се застоях пред табелата, от окъсаната палатка в съседство глава подаде ром на средна възраст. Чертите на лицето му се разтеглиха в безкрайна усмивка, а трите му зъба щръкнаха заплашително като на расов английски булдог. „Какво ше желаете, господине?“, попита с престорена учитивост тиквопродавачът. „Е как какво ще желая, тиква искам! Но я първо ми кажи това чудо Хеловен яде ли се, пие ли се?“.

Ромът ме изгледа подозрително, но предпочете да не ме губи като клиент: „Хеловен е европейски празник!“, заяви гордо той и изпъчи гърди. „Синът ми живее Германията. Тиквите за Хеловена там били на половин цена. Да не съм по-прост от немците, пуснах стоката на примоция, белким ударя и аз кьоравото!“.

„Ти хубаво си го измислил, ама имаш грешка в името. Хелоуин се казва празникът. Вземи си оправи табелката!“, посъветвах рома най-приятелски. Той обаче даде контра и започна да брани своята правда: „Ааа, нее, Хеловен е вярното! Това било европейски празник на влюбените. Хеловен е Ай лов ю, ама на немски. Табелата няма да я барам изобщо!“, категоричен беше мургавият продавач.

Стана ясно – с експерти по празниците не се спори. Затова реших по мирен път да продължим с пазарлъка: „Добре, уважаеми, дай ми две тикви за деня на влюбените и да си ходя.

Никакви цветя за жена ми тази година – две тикви са й напълно достатъчни!“.

Влади Христов