ТЪРСИМ КОД ПИН В ПЕКИН

ПОЗИТАНСКО ЦАРСТВО-15
Копродукция на Ран Босилек – М. Вешим

Драги ми Смехурко,

Тез дни баба Корнеляна май депресия я обхвана – мълчи и пъшка, страда горкана… Ни звук, ни стон, седи неконтактна като бастон.

– Що ти е, бабо наша? – суетя се край нея в неведома каша. – Какво се вътре в теб преобърна, как тонуса ти да върна? От засукана и засмянка, заприличала си на сянка… Доскоро изглеждаше секси, станала си анорекси!… Сладкото депресията гони, хапни си пасти, бонбони…

Но баба ни – дай й въздишки да рони, отказва шоколади, бонбони. По едно време устни отвори, колкото тихо да проговори:

– Дете, знаеш или не, демокрацията колко ни отне!

Туй било значи, ето що баба е с мокри клепачи! Нали минаха трийсет лета от ноември Десети, дето на „Позитано” оценяваме го като „проклети”!

Ти знаеш, Смехурко, че съм сърцевед, с душите женски съм много напред… Освен по хоби сексолог бил съм и студент-психолог – карах университета почти до година трета. Лесно сложих на баба диагноза такава: ”Нервно разстройство и срив от капитализЪма див, съчетани с остри състояния като тия – на политическа шизофрения…”

– Бабо наша – рекох, – имаш късмет, на мен кацна като муха на мед… Ако бе тръгнала по клинична пътека, сега щеше да си оплакваш съдбата нелека. Давам в залог дипломата си на психолог, че с депресията ти тежка ще се справя без грешка! На централата пускай решетката и лягай тук – на кушетката…

– Ох, Позитанчо – рече баба ни доста живо, пък и някак игриво: – Ти потърси си другарка от бара, за тези работи вече съм стара!

– Бъркаш, бабо, моето не е интим-предложение, а подкана за лечение!

Щом тя на дивана полегна хоризонтално, дадох є хапченце моментално – лек опиат, да спи, а не с мен да влиза в дебат…

От хапчето баба като коте замърка, после дори и захърка. Аз пък слязох в мазето – там пазим всичко, което навремето не бе ни отнето. Имаме томове на политици и соц-класици, тук-там проядени от дървеници. Взех от бай Тошо том речи конгресни, на старото поколение доста известни.

После нещата станаха лесни, гласно зачетох словата конгресни… Имаше там писано много за „-изЪма“ – обещания светли за социализЪма, както и критика на капитализЪма… Скандирах прав край кушетката лозунги за успехи през петилетката. Както вулкан бълва огнена лава, тъй аз виках: „Бекапе – слава, слава!“…

Хъркането на баба затихна, насън сладко тя се усмихна.

Тъй редих є партийни слова до главата, докато ми пресъхна устата. Щом взех да чета по-мудно, тя изведнъж премина в състояние будно.

– Позитанчо! – прозина се и ми рече: – Ох, че хубави бяха тез речи! Не мръкнало още навън, пък сънувах чуден сън! Марширува цялата нация пред мавзолея на манифестация. А аз на трибуната, в тоалетче на „Прада“, махам с ръка, приемам парада! И се усмихвам: „Народе, здравей!“, пък народът скандира: „Наша Корни – да живей!“… Ех, как можеше съвсем нелошо да си строим социализЪма и без бай Тошо!

И сякаш я духна горещ ветър, пропя: ”На всеки километър!”…

Поставих й термометър… Седнах на леглото, галя я по челото … Липсваше от вирус угроза, турих й по-тежка диагноза:

– Бабо, щом в миналото тъй се вживяваш, очевидно се раздвояваш! Забравяш, че си милионерка, в много фирми акционерка, пък ти се иска да си и социалистка… Едната твоя половина днес се вози на мерцедес, другата ти половинка, баби, страда за хората с доходи слаби… Такова раздвояване опасно е заболяване, от вида на тия – описани като шизофрения…

– Мълчи, Позитане – баба от дивана се дигна да стане. – Нямам проблеми ментално, сънувах още нещо гениално!… Партията ни, както е на кръстопът, аз поех по Третия път! Пак към капитализъм той води, но една партия държавата ръководи! На таз партия смело – доживотно стоя аз начело! Пък животът, когато изтлей, с почести полагат ме в мавзолей!

– Бабо, от мен знай – такъв модел се прилага в Китай! Навремето Дън Сяо Пин измисли тоз ход фин… После Си Дзи Пин със своя „Пин код” по пътя Трети поведе милиарден народ.

– Направо бих взела от китайците модела! Момче, тръгваме с теб към Пекин, да разгадаем кода на другаря Пин!

Щом реши нещо, баба ни се не май – и ето ни нас, делегация в братски Китай. Там, като от соц магазин, ще си купим модела на другаря Пин!

А засега, драги Смехурко, чао – първо отиваме в мавзолея на Мао!

Твой приятел съм, знай!
По Зи Тан Чо, на китайски е май