ПЛАНИНА И НЕБОСТЪРГАЧ

(Нещо като басня)

Планината подкача
Небостъргача:
– Ей, мъник,
имаш непристоен език.

Ами че мене, дето
наистина допирам небето,
скромността ме въздържа
да твърдя, че го стържа.
Оня поклаща плешиво теме,
обрасло с антени
за кабеларки и джиесеми:
– Дрънкай си ала-бала,
с теб ли ще седна да разговарям,
аз, който на Столица цяла
изгледа към тебе затварям.
Планината какво да стори?
Освен без изглед
към зелените си простори,
глава обори,
без изглед да го обори.
И каква
е поуката от това?
Че даже земната география
прекланя глава
пред строителната ни мафия.

Марко ГАНЧЕВ