ЛЕГЕНДА ЗА СТЕНАТА

Такава ми била съдбата
да съм в Берлин срещу Стената,
когато вятър нов там духна
и пред очите ми тя рухна.

В тълпа със вдигнати пестници,
сред викове на куп езици,
намерих се, обвит във прах,
изпитвах любопитство, страх.
Бе тъмно, чуваха се песни,
прегръщахме се като бесни,
танцувахме – туй бе Обратът,
но зъбеше ни се Стената
все още мощно осветена,
шестметрова, неразрушена.

Пред този страшен монумент
оказах се без инструмент:
Не става дума за китара…
Разрових раничката стара
и с разтреперана десница
измъкнах българска лъжица
(тогава беше разрешено
да носим „Русенско варено“
и с помощта на автостопа
да се дивим на соц-Европа.
Бе исторически моментът!
Сега го връщам като лента
на филм и виждам се в мъглата,
забил лъжицата в Стената.

И още като на екран:
откъртвам бучки хоросан
в онази бранденбургска доба
и бързо си ги пъхвам в джоба.
До мен извика чичо Кнут:
– Wir machen DDR kaputt! *
(Приятел бе ми този швед,
писател и езиковед.)
……
След седмица на „Шьонефелд“
разпита ме един дебел
и кисел фриц със нисък чин:
Що чинил съм и аз в Берлин?“
Отвърнах му със думи прости:
– На свободата бях на гости!
Примига и потри брадата…
След туй удари ми печата,
от тази дързост поразен.
Отдъхнах си: Auf Wiedersehen!
…….
Днес, вече дядо белобрад,
обиколил половина свят,
щом падне случай, на дечица
показвам щърбата лъжица
и трите бучки хоросан –
разказвам като ветеран
защо и как на тази дата
съм мерил сили със Стената.
Те смеят се на моя хал
и мислят, че съм изкуфял!

Румен ИВАНЧЕВ
____________
* Ние ликвидираме ГДР!