ДА ВИЖДАМЕ ХУБАВИТЕ НЕЩА, НО И ДА ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА СЕ БУНТУВАМЕ

Васко Кръпката

Васко Кръпката е едно от знаковите лица на митингите и барикадите от началото на 90-те години на миналия век. Дни преди 30-ата годишнина от свалянето на комунистическия режим музикантът, който изпя „Комунизмът си отива“, публикува свое автоинтервю за прехода. Предлагаме ви го със съкращения.

„Наближава 10 ноември и си направих сам интервю, за да изпреваря журналистите, които ще ме залеят с въпроси„, написа Васко, преди да започне  да се пита и да си отговаря.

– Спете спокойно деца?

Да! Спокойно спят!

– Кой спи спокойно?

Моите деца!

– Как така?

Останаха честни и чисти! Който отстоява чест и достойнство, спи спокойно!

– А на комунистите децата?

Не спят спокойно!

– Защо?

Защото управляват! Политика, бизнес, медии, Църква, банки,
петрол, вериги, транспорт, групировки, консорциуми… повечето неща, от които зависи днешният ни живот, управлява лъжата, а тя не спи спокойно!

– Значи ли това провален преход?

Не! Защото те поеха управлението не с калашниците като предците им, а с избори. Затова ручахме жабетата, народът да има право на избор. Какъвто преход си избира човек – такъв!

– Какво ти отне демокрацията?

Много неща! Отне ми 1-вия член на Конституцията, дето пишеше че к,вото каже партията – майка кърмилница, е закон… Отне ми символите на комунизма на всяка крачка из Татковината… (останаха доста, но и тях ще ги отнеме полека). Отне ми любимото задължение да ходя на манифестации на 9-и септември, 1-ви май, 24-ти май, 7-ми ноември и др., за да марширувам, да махам и да се усмихвам на партийните ръководители, наредени на мавзолея, а не като сега да ходя да викам „оставка“ пред парламента. Отне ми задължението децата ми да са чавдарчета, пионерчета, комсомолци…. Отне ми прекрасното задължение синът ми да ходи 2 години в казармата, където да го научат как се стреля с калашник и как се краде бензин от камионите и нафта от танковете.

Отне ми празничното настроение по време на избори, когато имаше две възможности: да гласуваш за партията или да пуснеш празен плик (партията винаги печелеше с 99,99). Отне ми възможността да карам и повече ремонтирам запорожеца си, докато си мечтаех да спастря 1500 лв., които да дам за вноска за лада, която да чакам 15 години, докато светът се заливаше от нови модели коли. Отне ми сладкото усещане да сменя тайно 30 лв. на Магурата, за които съм работил цяла седмица за 5 долара, за да си купя касетка от кореком и да си запиша някоя тава (плоча) на Led Zeppelin от някой приятел. Отне ми корекомите, на витрините на които ходехме тайно да плакнем очи, и показните магазини, в които майка ми се редеше с часове за банани по Нова година.

Отне ми задължението на баща ми да ходи в милицията да взима „открит лист“ всеки път, когато искахме да ходим до Петрич за праскови. Отне ми възможността песните ми да минават на 4 комисии от шепа мастити композитори, които решават какво да звучи по единственото държавно радио и единствената държавна телевизия. Отне ми петък – ден на съветска телевизия. Отне ми хубавите филми и концерти по телевизията два пъти на годината по Коледа и Великден, за да не ходим на църква.

Отне ми задължителните учебни предмети руски език, научен комунизъм и др. Отне ми възможността новините да са позитивни и изпълнени с постиженията на соц-лагера и лоши новини единствено за западащия и загниващ запад. Отне ми мавзолея, булевард Ленин, град Сталин (Варна) и др. Берлинската стена ми отне … Отне ми масовото „отчуждаване“ на имоти без право на отказ и построяването на тяхно място на сиви панелки… Отне ми Кремиковци и други постижения на соц-гениите. Отне ми сантименталността, живеейки от тъмната страна на Стената, да имам романтично отношение към западния свят… И не на последно място, отне ми много места за паркиране.

– Как си представяше и как не си представяше днешна България преди 30 години?

Нищо кой знае какво не си представях. Исках свобода на словото, свободни избори, свободен пазар, да се отворим към света, да няма мита за западни автомобили и изобщо стоки, да няма задължителна казарма, да има банани и цветни снимки и т. н. Представях си, че има малко повече българи, които не чакат на държавата, не се слагат на управляващи, не се бутат по стълбицата нагоре… по-малко роби и повече свободомислещи хора си представях…

Не си представях, че 30 години, след като у нас се случиха тези неща, хората масово ще са толкова отчаяни и обезверени. Не съм си представял, че злите сили така умело, чрез медиите, масово ще откажат хората от онази енергия, която имахме в началото на 90-те. След 30 години да кажеш, че си седесар, е обект на подигравка, а тогава всички се пишеха такива… Явно тази енергия ги плаши до ден днешен, щом дори из Фейсбук (едничката свободна медия) е пълно с червени бабички и мрънкане за соца, в центъра на София се продават сувенири със СССР, с бай Тошо.

Дори на мотосъбор, където би трябвало да се събират най-свободните хора, и там видях такива символи… Не знам как се случи, но успяха да оплюят всичко хубаво, което ни се случи, и на бялото да викат черно. Не съм си представял, че почти няма да останат свободни медии… остана ни само вестник „Стършел“ и тук-таме по нещо из медиите… добре, че е интернет! А в личен план ми се случиха толкова хубави неща, че преди 30 г. не съм си нито представял, нито очаквал, че ще свирим на най-малките и най-големите места, където може и не може да се свири. Не съм си представял, че ще обиколя голяма част от Свободния свят – почти цяла Европа, Скандинавия, Америка, Австралия и Нова Зеландия… с музика… с песни, които сам съм си измислил, организирал, записал и т. н.

– Ти си име…

Да, разбира се, ама как съм станал име? С песните, които съм измислил, музика, текст… митарстване с китарата насам-натам, с участия по всякакви концерти, пачанги. Денонощно дерзаене и бачкане!

– Нещо хубаво за край?

Няма край… тая мисия е вечна… живеем в интересни времена. Мисля, че е време да дадем воля на сетивата си за хубавите неща, които ни се случват. Това, че имаме качествен интернет вкъщи, в джоба, в парка, в кафенетата, в автобуса, влака, метрото… дава възможност на информацията да достига до нас и ние до нея, дава ни възможност да прочетем историята ни, погледната от всички страни, не само от една. Това, че имаме лична карта, на която пише че сме част от най-стария, най-прочутия, най-историческия континент Европа, ни издига в йерархията на човечеството и ни прави граждани на света. Това, че има повсеместна корупция, е резултат от всеобщото байганьовско мислене „всички са маскари“ и трябва да спрем да мислим за „далаверата“, да бъдем опозиция на корупцията и да продължаваме да се бунтуваме срещу приспивачите и лакеите на царството на злите сили.