ЧУВА СЕ, НО МНОГО СЛАБО!

Допреди година слухов апарат се получаваше така:

Преглед при лекар. Лекарят решава, че пациентът е за апарат. Звънва на позната фирма, оттам идва служител, взема пациента заедно с медицинските документи и го води в офиса на фирмата. Там подготвя други документи, с които пациентът отива в социалните служби, които в едномесечен срок му превеждат по банков път 430 лева за слухов апарат.

Пациентът изтегля парите и отива във фирмата, където му връчват  апаратче, той почтено си плаща 430-те лева и отнася фактурата в социалните служби като доказателство, че парите са почтено употребени по необходимото направление.

Любопитна подробност е, че полученото слухово апаратче  струва на фирмата само 25 (двадесет и пет) лева (справка – магазините ЛИДЛ).

В интернет същите се намират за по 30 лева плюс 5 – за транспортни разходи.

Т. е. цената бе завишена около 17 пъти.

Освен това тези апаратчета са съвсем примитивни и много от пациентите не ги ползват поради липсата на добра чуваемост. Според специалисти тези апаратчета са ,,детски играчки“ и се произвеждат само за страни от третия свят.

Добрите апарати са регулируеми и вдигат силата само на онези тонове, които пациентът не чува добре. Те се продават за около 1000 лева, прекомерна цена, като се има предвид, че това масово устройство не е никакъв проблем за съвременната електронна промишленост.

Преди около година от здравното и социалното министерства се усетиха, че в продажбата на помагала за инвалиди се върши огромна далавера, особено при инвалидните колички (за слуховите апарати вече е ясно) и спряха за известно време помощите, а за слухов апарат започнаха да отпускат вече не 430, а 150 лева.

Все пак – има значително подобрение – плащаме не 17, а само 5 пъти по-скъпо!

Явно в министерството са си купили от по-добрите слухови апарати.

В прокуратурата – все още не.

Цветан Павлов