БИЛЕТЧЕТО ПО СВЕТА И У НАС

Основният стремеж не само в правото, а и в обществените, социалните и семейно-битовите отношения е наказанието да съответства на провинението. У нас обаче има ситуации, които показват, че такъв стремеж липсва. Изобщо! Но нека направим едно сравнение.

Гражданите в Черна гора започнали да се оплакват, че търговците все по-често не връщат полагащото им  се ресто. Оправдавали се, че нямат дребни пари. Това принуди черногорското правителство да приеме закон в защита на потребителя. Според него търговец, който не върне ресто дори от един евроцент, може да бъде глобен от 300 до 2000 евро.

Да видим сега как е у нас.

Преди четири години цената на билетчето за градския транспорт в София стана 1 лев и 60 стотинки. В трамваите и тролейбусите обаче има древна система за таксуване, въведена през далечната 2008 година. Тогава билетът е струвал 1 лев. Сега обаче автоматите са станали непригодни за новата цена. Те не могат приемат монети от 2 лева, но по-лошото е, че ако пътникът не пусне точно пари, няма да получи от тях нужното ресто.

Дреболия, ще каже някой, та това са вероятно стотинки. Дреболия, но само на пръв поглед. Защото за последните четири години автоматите в столичните трамваи и тролейбуси са ощетили пътниците със 70 000 лева.

Тази сума е натрупана от невърнато ресто. Тя незаконно е задържана от машинките на остарялата система за таксуване.

Архаичната техника обаче изобщо не се подменя и продължава да действа като закоравял рецидивист. И да бърка в джоба на коректните пътници, без да връща ресто. Напълно безнаказано. Защото за разлика Черна Гора, където за невърнат 1 цент се полага глоба до 2000 евро, у нас за незаконно прибрани 70 хиляди от ръководството на градския транспорт в София не се предвижда санкция дори от 1 стотинка. На никого.

Така обаче беззаконието се узаконява от Столичната община, превръща се в закон, който подтиква и поощрява както пътуването гратис, така и вандалското чупене на билетни автомати в градския транспорт.

Сергей Трайков