ЖИВОТЪТ Е ТВЪРДЕ КРАТЪК, ЗА ДА СТРОИШ СТЕНИ

Бях в Берлин малко след 9 ноември – датата, когато преди трийсет години падна Берлинската стена.

Пропуснах грандиозния концерт по тоя случай край Бранденбургската врата, когато след ден-два минах оттам, метачи  още смитаха боклука, оставен от десетките хиляди берлинчани и гости на града. Атмосферата сигурно е била вълнуваща и сега – трийсет години по-късно. Но си спомням и какво вълнение, каква еуфория беше през 1989 – кадрите от обединението на двата разделени народа сме ги гледали неведнъж по телевизията.

Тия кадри се прожектират и сега нон-стоп в Музея на Стената. Това място в Берлин и до днес е много посещавано от туристи. Хора от най-различни националности идват тук, за да видят  как точно е изглеждал един от абсурдите на ХХ век – тук са запазени в автентичния им вид части от бетонната ограда, която е разделяла на две една столица и един народ.

Виждал съм и друга разделена столица – Никозия. Но там оградата е направо шега работа – улиците просто са задънени с няколко варела, бодлива тел и чувалчета пясък, около които  дреме някакъв войник. Той няма работа – в Кипърската столица никой не е тръгнал да прескача оградата ни от едната, ни от другата страна, защото тя разделя два различни народа, две различни религии.

Докато Берлинската стена беше само идеологическа – една нечовешка идеология не позволяваше на майка да види сина си, на брата – брат си от другата страна, на бащата – дъщеря си… Много хора дадоха живота си в опити да я прескочат, за да дишат свободно. Такава стена, която ограничава човешката свобода, колкото и масивна да е, каквито и оръжия да я охраняват,  не може да издържи дълго – Берлинската издържа 28 години, от 1961 до 1989.

Днес парчетата от Стената на „Бернауер щрасе” са една от забележителностите на германската столица. Това е и галерия на открито – на бетона художници от цял свят са нарисували свои графити по темата „свобода” – „Ти научи какво е свобода и никога няма да я забравиш” – е написал неизвестен автор. Тук туристът може да види една особена перверзия –  „прочутата”  Целувка между Леонид Брежнев и Ерих Хонекер.

Това социалистическо „порно” между по-първите комунисти се вършеше без свян, тържествено и с фанфари, пред очите на цели народи в ония времена. И беше по-хард от всякакво друго. На друг графит  мукавеният „траби”, гордостта на гедерейското автомобилостроене, се оказва по-як от бетона –  разбива Стената и преминава през нея.

На трета рисунка бурна човешка вълна  къса Стената, както придошла река къса речна дига…

Туристите се снимат около графитите, някои си правят селфи, а пък улични музиканти – повечето мургави, явно от източния край на Европа, свирят с акордеони и кларнети познати ни балкански ритми  за по някое евро… Има и млади хипстъри, потомци на стари хипари – двама такива кротко си седяха, а пред тях – три шапки с уточнителни надписи: „За храна“ „За трева”, „За бира” – така даваха възможност на минувача сам да избере за какво да им пусне монетата си.

В Музея на Стената, освен че може да се научат всякакви
факти от миналото и да се видят исторически документи, снимки и кадри, посетителите имат възможност (оставени са моливчета и листчета хартия), да нарисуват своя рисунка по темата „Стена и свобода” или да напишат своето послание… Най-интересните се закачат и всеки може да ги види…

Някой беше написал  африканска поговорка: „Много малки хора на много малки места правят много малки неща, които могат да променят света”… И друго послание, което може да бъде актуален урок за днешните политици по света и у нас: ”Животът е твърде кратък, за да строиш стени”…

М.Вешим (Берлин-София)