С ЛЯВ КРАК И ДЯСНО УХО КЪМ ЕВРОПА

Европейските директиви са важно и сложно нещо, но да видим как  търговците реагират на тях, макар понякога да са измислени от клиенти с чувство за хумор.

Застудя времето и в кварталния магазин за карантия взеха по-често да се навъртат пенсионери и всякакви любители на „деликатеси” с висок холестерол. Собственикът на магазинчето бай Тачо, със свален под шкембето анцуг, тръсва на тезгяха тавите с прясната стока и почва да им слага етикети. Край него се суети продавачката Денка – ниска и окръглена, с пъргави и малки ръчички като лапички на хамстер. Пред мен се е наредила една баба и се чуди бели бъбреци ли да вземе за дядото или агнешки чревца, аз обаче не я дочаквам и атакувам бай Тачо фронтално:

– Господине, защо крачетата не са разделени на задни и предни, а ушите на леви и десни със съответните цени?

Той ме поглежда сепнато:

– Кой ги е делил досега, нямам време за майтапи, ако искате нещо – казвайте!

– Това изобщо не е майтап. Вече осем месеца сте в нарушение  на европейски екологичен стандарт, утвърден със заповед № 269 от 26 март  на Агенция по храните. Тя задължава производители и търговци да отделят леви и десни свински уши, предни и задни  крачета. Глобите при първо нарушение са от 5 до 15 хиляди лева, а при неизпълнение на изискванията в определен срок – като нищо ще ви ударят кепенците на дюкяна.

Като чува за глобите, бай Тачо слага ръце на кръста и втренчва невиждащ поглед през прозореца. Става ясно – първият пробив е направен, трябва да продължа атаката:

– Тези нови екологични стандарти са в резултат на системни изследвания върху десетки хиляди прасета в института в град Вурстварен, Германия (в момента това ми прозвуча най-немско и свинско). Установено е, че задните крачета  са с по-изразена мускулатура и са по-жилави, понеже прасето се изправя само на задните си крака. Затова са с по-ниско качество, а предните са по-крехки и вкусни. При ушите пък има проявен атавизъм – прасето наследява навика да почесва по-често дясното си ухо и то е по-голямо и жилаво.

Бай Тачо започва нервно да придърпва анцуга си нагоре.
После грабва една от тавите и нарежда на магазинерката:

– Денке, връщай стоката в склада и пиши нови етикети!

След минути витрината вече е напълно преобразена. На тавата с тънките крачета се мъдри етикет –„свински крачета предни екологични – 3,90лв.”, а до тях –„свински крачета задни обикновени – 3,30лв.”.  Ушите –  и те  разделени  на леви екологични и десни обикновени.

При новата ценова политика сред опашката настъпва лек смут и объркване.

– Ми, шефе, каква стана тя сега?! Кльощавите крачета и дребните уши по-скъпи. Как ще вървят, не знам – мърмори Денка.

Вместо отговор бай  Тачо само въздиша.

– Госпожо, ваш ред е, казвайте от кое да давам –пита ме той.

– Съжалявам, аз съм вегетарианка, от сдружението на еколозите съм.Просто се отбих  да проверя как се изпълняват новите  европейски директиви.

Румяна Минчева