ПОЗИТАНСКО ЦАРСТВО-16

БАЛ С МАСКИ
 (и с мацки)

Копродукция на Ран Босилек – М. Вешим

Драги ми Смехурко,

Онзи ден по-ранко, още бях си по пижамка, в спалнята ми се яви Снежанка. Бяла, цяла в копринена премянка, весела, засмянка… „Туй не е другарка-позитанка – рекох си. – Няма в нашите редици такива хубавици!„ От мерак направо разширих зеници – момичето, горкото, май мръзне –  да  го постопля в леглото! Протегнах десница да гушна таз хубавица…

– Позитанчо! – като гъска ми тя изсъска. – Ах ти, калпазанчо! Толкова ли ти е волята слаба, та посягаш на своята баба!

Смехурко, таз неизвестна Снежанка оказа се Корнелянка… Под много грим и белило (пък и с два пласта червило) лицето є бе се скрило. И на  пищните си форми бе провела реформи, увити с тюл и коприни, снагата є за стройна може да мине… Ний, мъжете, не сме толкова луди, но някой път страдаме от заблуди. От такава заблуда, в крайна сметка, баба видя ми се като плейметка…

– Извинявай, бабо, стана грешка! Не ме кори с присъда тежка! Не очаквах, че рано заранка маскирана ще се явиш като Снежанка! Защо тъй се носиш фриволно, нещо да не ти е болно?

– Не съм болна, не съм за МБАЛ, тръгнала съм на коледен бал! Дойде момента да има единство и в парламента! На Родината ни, милата, в съединението є е силата! На партии да се не делим, като един всички да се обединим!

Под тези цитати се сдружили и другите  депутати – гласували-решили вече един с друг да са мили. И вместо партии различни едно парти да вдигнат отлично! „Бал с маски! – нарекли купона, ах, нерде – на операта, дето е от Верди…

– Скачай, Позитанчо, от матрака „Дормео” – ръчна ме баба, – на бала ще си моят Ромео!

Облякох се бързо, турих си маска, в тон да съм с моята мацка – Снежанка, която всъщност бе Корнелянка. Под ръчичка тръгнахме двамца – дама и кавалер, притиснати като в танца.

И по бърза тангента пристигнахме в парламента.

А там, няма ала-бала, почнал бе маскен бала. Депутатите по поли и жилетки – облечени като мажоретки. Лели и тетки – на тротинетки. Председателят, с име на цвете, запазена марка – маскирана като цветарка. Патриотчета обединени – в костюми на джудженца засмени. Рашки в рубашки – наши позитанци, играят руски танци. Няколко души от „Воля” – до тях на умни се правят, ах, моля! Пък шефът им Марешки – реве магарешки като оперна прима, че е мъдър за трима… Ето го и детето на мама-бизнесменка, дето откърмено е от ДПС-ненка. То е момчето, което върви напреде с шкембето. Иска в туй шкембе да побере какво ли не – да глътне цяла земя и небе… Плътно до него Данчо-Хайванчо, зелен като мента, върти опашка, следва го из парламента.

С две думи – глъч, веселба… Не забелязах идейна делба. Депутатите – чужди и  наши, вдигнали пълните чаши, червени и сини, млади и стари, покрай софрата станали първи другари.

Обаче в един момент утихна целият парламент. На бала яви се Добрия старец с чувала. Дядо Коледа – белобрад, с дебел врат, видя ми се доста познат – лицето му, строго и бойко – заприлича  ми  на Бате  Гойко. Имаше в индианските филми такъв – вожд на племето пръв. Син на великата мечка, а не актьор-буболечка… Но може и да съм в грешка – все пак торбата му бе тежка.

– Който слушка, той и ще папка – Дядото извади от чувала една папка. – Тук има  закон, а не просто медиен балон. Всеки, добре щом ми служи, кинти ще си заслужи! Затуй на всички вас  подарявам по осем лева на глас!

Тъй Дядо Коледа рече, в парламента сякаш мед от чешмата потече.

– Ура, да живей! Хей, животе, здравей! – викна висшата класа и се юрна към шведската маса.

А мойта дама – Снежанка, която всъщност бе Корнелянка, пред тоя Дядо застана и му мигом пристана. Гушна му се в брадата, цунка го право в устата… И тук – брадата му падна – била от памук.

Видя се, че не е старец, а мъж снажен на бой (даже плейбой) –  и никакъв Гойко, бил сам премиерът ни Бойко.

– Спри се,  Снежанка! – викнах на Корнелянка. – Този не ние драг, той ни е идеен враг!

Заради него, о, не зарязвай своя Ромео!

Но тя ми отвърна през смях – от бара, като в песента на „Тангра” стара:

– О, Ромео, това беше само шегааа! Ха-ха-ха, шегаааа!

И при мен повече се не върна, а се  плътно с  Бойко прегърна.

Тъй, Смехурко, маските паднаха на бала и лъсна на политиците хала… Няма при тях идейни тинти-минти, щом става дума за кинти, Политическата класа е задружна само около шведската маса!

После в сметки се вдълбочих и  наум изчислих: субсидията по годините умножих. И получих към 40 кинта резултат – „сухо” за един мандат… Толкова партиите взимат за всеки от нас, дал им на доверие своя глас.

Вече си имам на ума да поискам от баба таз сума – предварително, лично и  доверително. Иначе просто ще й пасувам, няма да й гласувам!

Стига, Смехурко, дотук – с идейни заблуди правиха ни луди!

Позитанчо,
твой вечен приятел, но вече бивш избирател