ПАРАДОКСИ С ПРОКУРОРИ

Може ли прокурор да разследва своя шеф и ако му докаже вината – да го вкара в затвора? Невъзможно е, ще речете. Но ще ви разубедим. Един от пороците на съдебната ни система – недосегаемостта на Главния прокурор, най-сетне е решен. Кабинетът одобри (по предложение на тежкия правен мислител,  министър Данаил Кирилов) проект за промяна в НПК за въвеждане  фигурата на „Разследващ  Главния прокурор”. Който обаче  ще е и… шеф на Инспектора на Главна прокуратура, ще бъде избиран…  от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и ще е… подчинен административно на Главния прокурор.

Нещо не разбрахме. И ни заболя главата. Има ли подобни казуси? Да, те са в романа  на Джоузеф Хелър  „Параграф 22”. Ето как разсъждава авиокомандирът Йосарян за подопечния му летец Ор. „Той беше  луд и щеше да бъде такъв ако участваше в бойни полети,  а щеше да бъде здрав ако не участваше, но щом бе здрав, трябваше да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд  и не трябваше да лети, но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети”.

Наложихме  горната  логика на наша почва и се получи следното: „Разследващият прокурор е независим, но зависи от главния и ако му намери вина,  ще трябва да го уволни, преди самият главен да стори това с него. Главният ще трябва да му съдейства в търсене на собствената си вина и ако не се намери такава,  ще трябва да го уволни за несправяне, а ако не му съдейства, ще покаже безконтролност  и сам  ще трябва да се уволни”.

Има и други „параграфи”. Какво ще работи разследващият,  ако не разполага с  основание да разследва? А ако междувременно работи като инспектор,  няма ли това да олекоти мисията му на върховен разследващ? А и кой ще има право да разследва самия него?…  Не се мъчете да вникнете. Решите ли се все пак, глътнете първо хапче мента-глог-валериана.  В аптеките обаче този лек изчезна.  Явно са го изкупили хилядите изумени прависти.

Наско Мандаджиев
Абсурдист