ЖИВОТНОТО, КОЕТО МИРИШЕ КОФТИ

Чудомир в нов превод

Тоя автор, Чудомир, най-после влезе в учебниците, но ако питате мен – това е кардинална грешка. Аз съм един стриктен чиновник в МОН и като такъв намирам неговите разкази за безнадеждно остарели и неразбираеми от подрастващите. Какви герои: Дечо Пора и Нено Сенегалеца! Ами че кой съвременен младеж е чувал, виждал или помирисвал пор?! Виж, Нено Афроамериканеца е нещо друго…

Но разказите на Чудомир ги преведоха на какви ли не езици, а забравиха най-важното – да ги преведат на български. На съвременен български. Както много навременно направиха с „Под игото“. Приветствувам! И ей-сега ще ви покажа как трябва да изглеждат разказите на Димитър Чорбаджийски в днешния ХХI век…

– Дечо, Дечо! Помогни ми, баба!.. Цапни го с някой кърпел това проклето куче, дано го чумата тръшне, гдето не остави яйце в полозите!

(Що за име е това „Дечо“?! Затова го осъвременяваме на Дечомир или Дечислав.)

ПРЕВОД:

– Дечиславе! Дечиславе! Помогни на мен, възрастната жена!.. Удари я с някое дърво, дълго 1 метър и дебело около 10 сантиметра, тази проклета улична подобрена, дано я африканската чума зарази смъртоносно и да прекрати бързо-бързо жизнените функции на организма є, тъй като този представител на кучешкия вид изяде всички яйца, снесени от кокошките в местата за снасяне на яйца!

Дечо Порът, който през това време руканеше топоришка на дръвника и който имаше отдавна зъб на бабиното Гинино куче, се изправи и като опъна шия, попита през плета: – Де го?

ПРЕВОД:

Дечислав Животното, което мирише кофти, който през този период от време изработваше със сечивото „рукан“ (дървена дръжка за средноголяма брадва за сечене на дървен материал) и който отдавна изпитваше хейт към уличната подобрена на възрастната жена Джина, се изправи и като протегна своя анатомичен орган, съединяващ главата с раменете му, попита през оградата, произведена от преплетени дървесни клони: – Къде е позициониран?

– У вас се намъкна, крастата!

ПРЕВОД:

– Във вашия дворен парцел стремително влезе това кожно заболяване, предизвиквано от микроскопични акари!

(Давам си сметка, че вниманието на днешното поколение „Здр-ко пр“ трудно се задържа за повече 4-5 секунди. Затова разказът преминава в сбит преразказ.)

Дечислав Животното, което мирише кофти, с два удара на дървото, дълго 1 метър и дебело около 10 сантиметра, препарирал форевър уличната подобрена. Но на Джина този акт не се харесал и тя се обърнала към Животното, което мирише кофти, така:

– А бре да те убие светата сирница! Де-чооо, Дечо, бял ден да не видиш, Дечо!.. Дечооо, дано капне до мишницата тая ръка хайдушка!..

ПРЕВОД:

– Ах, дано те усмъртят всички зомбита и вампири от нощта на Хелоуин!
Де-чи-сла-вее, Дечиславе, дано да джендърясате ти и целия ти род. Синът ти зет да ти доведе! Пък жена ти да си смени пола три пъти и половина – и накрая хермафродит да остане! А ти травестит да станеш дано, чалга да пропееш и да спечелиш Евровизия, ама да те декласират заради бримка на чорапогащника и заради кривите ти крака, грознико!

Така. Да влезе в учебника!

 

Петър МАРЧЕВ