БРОШКА НА РЕВЕРА

– Погледни я само! – прошепна жената. – Изящна е!

– Да, да – разсеяно кимна мъжът, – хайде да си вървим вече.

– Чакай, де – дръпна го жена му, – къде се разбърза, стой малко… Виж я.

Мъжът въздъхна и с нежелание извърна поглед към витрината.

– Добре, ето, видях я. Да тръгваме сега.

Жена му обаче присви очи, изгледа го изпитателно, след което скръсти ръце и отсече:

– Бейби, искам тази брошка!

– Е, за какво ти е – изплака мъжът, – имаш сто такива вкъщи!

На жена му, разбира се, не є минаваха такива.

– Бейби… казах! Искам тази брошка! – дори тропна с крак, за всеки случай.

Внезапно зад щанда, сякаш от нищото, се материализира костюмиран господин с усмивка на преял лисугер.

– Виждам, че гледате един от най-хубавите ни модели – отбеляза той.

– Нищо подобно – махна с ръка мъжът, – точно си тръгвахме.

– Глупости! – изсмя се жена му – Кажете ни нещо повече за тази брошка, моля!

Продавачът само това и чакаше, вдигна вежди и започна:

– Тази брошка, мила госпожо, е едно истинско произведение на изкуството! Вик на съвременната женственост! Крясък на съвършенството!

Очите на жената светнаха, цялата є същност засия, а до нея мъжът є все повече се прегърбваше и отчаяно опитваше да убие с поглед продавача.

– Скъпа – леко я дръпна за лакътя той, – нали искаше да купим еклери, виж кое време стана!

– Какви еклери! – възмути се жена му. – За изкуство говорим тука, еклери!

– Освен всичко друго – вметна продавачът, – тази брошка е уникат!

– Тръгваме! – отсече мъжът. – Веднага!

Жена му обаче не помръдваше.

– Винаги съм искала да имам уникат – примига замечтано тя.

– И с пълно право! – съгласи се продавачът. – Вие сте уникат и заслужавате такъв! Тази великолепна брошка е правена сякаш точно за вас! Заслужавате я, госпожо!

– Вие пък откъде знаете, че я заслужава? – ядоса се мъжът.

Жена му се ококори.

– Не заслужавам, така ли?

– Не става въпрос за това, скъпа… Имам предвид, че той няма откъде да знае, нали?

– Аз го виждам в очите є, господине! – още малко и щеше да я прегърне продавачът. – Тя е не по-малко уникална от това бижу, тя самата е бижу, едно великолепно произведение на изкуството, съвършена сама по себе си, едно нежно цвете, което трябва да се полива с любов и ласки…

– Я чакай малко – прекъсна го мъжът. – Секунда, секунда… – и потупа устни с показалец. – Имах навремето един съученик, който сваляше по същия начин момичетата…

Последва кратка пауза, в която двамата мъже се загледаха с при-
свити очи.

– Венци? – попита след малко продавачът. – Ти ли си, бе?

– Ми аз съм! – зарадва се мъжът. – Гледам те, гледам те, не мога да те позная.

– И аз така – плесна с ръце костюмираният, – гледай каква среща, значи!

– Вие се познавате май – намеси се и жената.

Жената гледаше объркано ту единия, ту другия. И посочи витрината.

– За брошката говорехме.

– За брошката, да – кимна продавачът. – Спокойно, не е уникат.

– Така ли? – учуди се жената. – А каква е?

– Менте от тенеке, прави ги един в Шабла – и се обърна към стария си приятел: – Венци, дай да пийнем по биричка, аз след малко свършвам работа.

– Айде! – съгласи се Венци, след което се сети нещо и попита: – Между другото колко струваше брошката, че ми е любопитно?

Продавачът погледна в компютъра.

– Триста и петдесет, представяш ли си?

– Майко мила! – плесна се по челото Венци. – Е, няма как, при това положение бирата ще е от мене, пич.

Деян Копчев