Премиерът смени пореден министър в третия си кабинет. За пореден път си изми (с банкянска минерална вода) ръцете и ги избърса – сега заради сухите чешми на Перник.
В ролята на пешкира този път е министърът на околната среда и водите Нено Димов. Същият, който започна политическата си кариера от правителството на Иван Костов, после бе от ДСБ – Костовата партия, след това мина при Кунева – в ДБГ, за да седне на министерския пост в правителството на Борисов, ама от квотата на ВМРО.
Циркови акробати не могат да се премятат така, както две десетилетия се премяташе из политиката Нено Димов, с гръб към принципи и морал, устремен към една цел – министерското кресло.
Сдоби се с такова кресло – даже екологично.
Щом седна на него, стана лоялен слуга на всякакви каузи, само не на екологичните.
Ама в кризисен момент креслото се оказа пешкир.
Пешкира, след като бе използван, сега го размятат по арестите. С обвинение „умишлена безстопанственост” – такива обвинения във времето на съветския прокурор Вишински са означавали разстрел. Реабилитацията – след половин век.
Днес при прокурора Гешев ще е по-хуманно – само ще го унижават по килии и медии, ще го разпитват да доказва, че „няма сестра” и не е източвал язовира на Перник. Накрая може да има и дело, подшито с бели конци… И съдът да го оправдае. Възможно е да получи и допълнителна реабилитация – да осъди България в Страсбург.
Но петната по пешкира ще останат.
Така опетнен излезе от властта бившият министър на здравеопазването Петър Москов. Той си мислеше, че като гледа мачове с премиера и двамата се басират на бутилка уиски за победа на „Челси”, му е много близък до сърцето. Не – беше му близо до ръцете, с него Борисов се избърса заради вноса на някакви ваксини. По-късно съдът го оправда по всякакви обвинения.
Така, както премиерът сменя министрите си–пешкири, скоро ще ги търси като в епиграмата на Радой. Сатирикът казваше на сина си:
Стефане, сине, мини с три,
ще ни трябват министри!
М.
