160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА А. П. ЧЕХОВ (1860 – 1904)

ЩЕРКА НА АЛБИОН

Пред къщата на помешчика Грябов спря разкошна каляска с каучукови шини, дебел кочияш и кадифена седалка. От каляската изскочи предводителят на дворяните от уезда Фьодор Андреич Отцов. В пруста го посрещна сънлив лакей.

— Господарите тук ли са? — попита предводителят.

— Съвсем не. Госпожата замина с децата на гости, а господарят с мадмоазел гувернантката отиде за риба. Още от сутринта.

Отцов постоя, поразмисли и тръгна към реката да търси Грябов. Намери го на две версти от къщи, щом наближи реката. Отцов погледна от стръмния бряг на долу и като видя Грябов, избухна в смях… Грябов, едър, тлъст човек с много голяма глава, седеше на пясъка, подвил по турски крака под себе си, и ловеше риба. Шапката му бе килната на тила, връзката — извъртяна встрани. До него стоеше висока тънка англичанка с изпъкнали рачешки очи и голям птичи нос, който приличаше по-скоро на кука, отколкото на нос. Беше облечена с бяла муселинова рокля, през която ясно прозираха мършавите є жълтеникави рамене. На златния й колан висеше златно часовниче. Тя също държеше въдица. Около тях цареше гробна тишина. И двамата стояха, без да помръднат, като реката, където се виждаха плувките им.

— Искаш, ама няма! — засмя се Отцов. — Здравей, Иван Кузмич!

— А… ти ли си? — попита Грябов, без да вдигне очи от водата. — Пристигна ли?

— Както виждаш… А ти още продължаваш с твоите глупости. Не се ли отказа?

— Дяволска работа… Цял ден ловя, от сутринта… Днес нещо не върви. Нищо не съм уловил ни аз, ни тая кикимора. Седим, седим, поне да имаше за какво! Просто да пукнеш.

— Ами зарежи тая работа! Хайде да вървим да пием водка!

— Почакай… Може пък да хванем нещо. Привечер рибата кълве повече… Седя тук, братко, още от сутринта! Такава скука е, че не мога да ти я опиша. Дяволът ме е пристрастил към това нещо! Знам, че е празна работа, ама седя! Седя като някакъв подлец, като каторжник и гледам водата, същински глупак! Трябва да вървя на сенокос, а аз ловя риба. Вчера в Хапонево имаше църковна служба и аз не отидох, а останах да клеча тук с ей тая скумрия… с тая вещица…

— Ама… ти да не си полудял? — попита Отцов и сконфузено хвърли поглед към англичанката. — Да ругаеш пред дама… пък и нея самата…

— Да върви по дяволите! Все едно, тя не разбира бъкел руски. Хвали я, ругай я — все тая! Та виж носа є! Само от него можеш да припаднеш! Седим по цели дни двамата, поне една дума да кажеше! Стои като плашило и пули зъркели към водата.

Англичанката се прозя, смени червейчето и заметна въдицата.

— Чудя є се, братко, на акъла! — продължаваше Грябов. — Десет години живее в Русия глупачката, поне една руска дума да беше научила!… Някое наше аристократче като иде там, и тоз час се научава да плещи по тяхному, а те… дявол ги знае! Ти виж носа є! Носа є виж!

— Е, стига де… Неудобно е… Какво си се заял с жената?

— Тя не е жена, а мома… За годеници сигур мечтае, дяволската кукла. И на някаква гнилоч лъха от нея… Намразих я, братко! Не мога да я гледам равнодушно! Като опули срещу мен зъркелите си, веднага ми призлява, сякаш съм ударил лакътя си в перилото. И тя обича риболова. Виж я: хвърля въдицата, сякаш свещенодейства! Гледа на всичко с презрение… Стои, никаквицата, и разбира, че е човек, значи цар на природата. А знаеш ли как се казва? Уилка Чарлзовна Тфайс! Пфу… Човек не може да го издума!

Дочула името си, англичанката бавно възви нос към Грябов и го изгледа с презрителен поглед. От Грябов тя вдигна очи към Отцов и обля и него с презрение. И всичко това — безмълвно, важно, без да бърза.

— Видя ли? — попита Грябов през смях. — Пада ви се, значи! Ама че кикимора! Само заради децата държа тоя тритон. Ако не бяха те, нямаше да я допусна на десет версти от имението си… Носът є е като на ястреб… А талията? Тая кукла ми прилича на дълъг пирон. Човек направо да я вземе и да я забие в земята. Чакай… Струва ми се, че кълве…

Грябов скочи и дръпна пръта. Кордата се изопна… Грябов дръпна още веднъж и не можа да измъкне въдицата.

— Закачила се е! — рече и се намръщи. — За камък, изглежда… Дявол да го вземе…

Върху лицето му се изписа състрадание. Като въздишаше, неспокойно се движеше и мърмореше проклятия, той започна да тегли кордата. Но това не даде никакъв резултат. Грябов побледня.

— Много жалко! Трябва да влизам във водата.

— Зарежи тая работа!

— Не бива… Тъкмо привечер започва да кълве… Бре, че я свършихме, прости ми, Господи! Ще трябва да вляза във водата. Налага се! Да знаеш как не ми се ще да се разсъбличам! Трябва да натирим англичанката… Неудобно е да се разсъбличам пред нея… Дама е все пак!

Грябов свали шапката и вратовръзката си.

— Мис… ааа… — извърна се той към англичанката. — Мис Тфайс! Же ву при… Е, как да є кажа? Как да ти кажа, че да ме разбереш? Слушайте… нататък! Дръпнете се нататък! Чуваш ли?

Мис Тфайс обля Грябов с презрение и издаде носов звук.

— Какво? Не разбирате? Махай се от тук, на тебе казвам! Трябва да се съблека, кукло дяволска! Нататък върви! Нататък!

Грябов дръпна мис за ръкава, посочи є храстите и приклекна: иди, значи, зад храстите и се скрий там… Като мърдаше енергично веждите си, англичанката изстреля една дълга английска фраза. Двамата помешчици прихнаха.

— За пръв път през живота си чувам гласа є… Ама че гласец! Не разбира! Е, какво да я правя?

— Остави, ти казвам! Да идем да пийнем водка!

— Не бива, сега риболовът трябва да потръгне… Свечерява се… Е, как ще заповядаш да постъпя? Ама че работа! Ще трябва да се събличам пред нея…

Грябов свали редингота и жилетката и седна на пясъка да събуе ботушите си.

— Слушай, Иван Кузмич — каза предводителят, като се кискаше в шепата си. — Това, драги, е вече гавра, издевателство.

— Кой є е крив, че не разбира. Това да им е за урок на чужденците!

Грябов свали ботушите, панталоните, смъкна бельото си и се озова в адамов костюм. Отцов се улови за корема. Беше почервенял от смях и срам. Англичанката замърда вежди и запремига… Върху жълтеникавото є лице пробяга надменна презрителна усмивка.

— Трябва да посвикна със студената вода — рече Грябов, като се тупаше по бедрата. — Кажи, моля ти се, Фьодор Андреич, защо всяко лято по гърдите ми се появяват обриви?

— Влизай по-скоро във водата или се прикрий с нещо! Говедо!

— Поне да се беше засрамила, подлата! — каза Грябов, докато нагазваше във водата и се кръстеше. — Брр… студена вода… Виж я как си мърда веждите! Не се отдръпва… Стои над тълпата! Хе-хе-хе… Дори за хора не ни смята!

Нагазил във водата до колене и изпънат в целия си огромен ръст, той намигна с едното око и рече:

— Това, братко, да не й е Англия!

Мис Тфайс хладнокръвно смени червейчето, прозя се и заметна въдицата. Отцов се извърна. Грябов откачи куката, потопи се и излезе от водата със сумтене. След две минути вече седеше на пясъка и отново хвърляше въдицата.