Апостол на повикване

Зададе ли се годишнина, свързана с някоя национална икона, веднага се активизират какви ли не ведомства с родолюбиви инициативи. Трябва да се отчита дейност все пак. Отмина рождението на Ботев, сега е ред на обесването на Васил Левски.

По повод 147-годишнината от кончината на Апостола на свободата Националният военноисторически музей отправя предизвикателство към българските ученици – кампанията „Какво бих казал на Васил Левски, ако беше жив днес”. Всеки, който иска да стане част от нея, трябва да заснеме по избор кратък видеоклип до 1 мин. или да напише текст до 200 думи по темата. Идеята на музея е да бъдат увлечени младите хора да научат повече за Левски и да се замислят над святото му дело.

Ето какво написа десетокласникът  Евгени Стаматов по заданието: „Браточка, ти си много готин бе, на твое име е кръстен цял булевард. Пък ква яка дюнерджийница има на булевард „Левски”, нема ти казвам. Там праят най-готините дюнери, брато! Преди първия час с братлетата си вземаме по един XXL дюнер с двойни картофки и се натъпкваме до откат! После шерваме бутилка водка и влизаме в клас. Ни ма питай кво става след това с учителката, брат, на балон я вдигаме. Голем кеф, братле! Миналият път тъкмо да извика охраната и би звънецът за голямото междучасие. Прецакахме я отсекъде. Пич, щях да забрая да ти кажа – ами аз съм левскарче бе! И баща ми беше левскар и дедо ми. След всеки мач одиме да тепаме чорбарите. Предишната среща на един му сцепих веждата. Голем кеф, братле! Ееее, сини боговее, цялата земя, пред вас на коленеее!“

На това място Левски съвсем се отчайва от днешните тийнеджъри и с досада възкликва: „Аман от тъпи кампании по повод обесването ми!”

Влади Христов