ПРОЕКТЪТ “ВЪЛА”

„В една мразовита януарска вечер преди трийсет и пет години със специален полет на летище София кацна при пълна секретност голям транспортен самолет с  мечки на борда. С това окончателно бе сложен краят на проекта „Въла“(известен като „Vulla“в западните тайни служби  и  „Выла“- в руските)”.

Така сайтът „ВОЛ“започва сензационния си материал, станал възможен благодарение на разсекретяването поради изтеклия тези дни  давностен срок.

На този проект тогава се възлагаха големи надежди и затова бе ревниво скриван от обществото повече от мистериите с извънземните в Царичина дупка и  от предсказанието на Ванга „Тато ке падне”. Българи трябваше „да намерят“мечка  в Антарктида и първоначално нещата вървели добре, защото бяха я „намерили“ и  щяха всеки момент да го оповестят. Всичко било изпипано, дори и обяснението, че козината й не е бяла – защото там нямала врагове и съответно от кого да се крие. Обратно на Арктика, където е бъкано с животни, та затова тамошните са бели.

Това „откритие“ е трябвало по-нататък да предизвика възлагането ни от ООН на мащабно заселване и отглеждане на животни в този непригоден за живот материк, заради което щели да потекат към нас огромни субсидии във валута по второ направление. Знайно е, че Антарктида е единственият континент, в който няма никакви бозайници – дори и най-дребните. Спрели сме се на мечките, тъй като през зимата те спят, а там повечето време е зима и следователно проблемите ще са по-малко, отколкото ако закараме кози примерно. Така мечката Въла попаднала на безлюдния остров Ливингстън, наричан още Малката България. Построили й обширно ледено иглу с отделна тоалетна и пълен килер с храна до поредното им завръщане. И тя изкарала цяла година самичка в ледената пустош.

Когато следващата година новата група изследователи пристигнала там, за голяма изненада заварила мечката жива. Но не била сама. До нея клечало малко мече. Веднага засекретили случая и се обадили в София, където привикали на разпити заподозрените участници в миналогодишната експедиция, но никой не дал приемливо обяснение на този феномен и това наложило да върнат незабавно всички заедно с мечките и да закрият проекта, за да не се излагаме пред Запада.

След като стана известен този случай, нашата общественост отново бе разделена. Тези, които вярваха в конспиративната теория, че мечката е българка, изтъкваха изказването на един от бившите пазачи в плевенската зоологическата градина в „Кайлъка”, че си я познал. Там навремето имало две – Въла и Съба. И тъй като антарктическите дейности на България са под егидата на Президента на Републиката, предложиха той лично да є окачи на врата орден „Кирил и Методи“ трета степен с лента. Заради триумфалното є завръщане. Това щяло да бъде добър сигнал и към заминалите навън наши съотечественици да започнат да се връщат. А зоопаркът в Плевен да се преименува на „Мечкайлъка”.

Други пък, споделящи противната версия, енергично протестираха срещу приемането й в България, настояваха да се третира като мигрант и да не є се дава убежище, а да я натирят обратно там, откъдето е дошла.

Поучени вече от проваления грандомански проект в миналото, нашите полярници не желаят повече да бъде разединявана нацията. Ето защо последната експедиция от Антарктида донесе от там скарида. Да, вярно, не е мечка, скаридка е, ама пък от непознат на науката вид.

И това с право ни прави горди и сплотени.

Иван Сариев