ИДИОТ ИЛИ МОШЕНИК?

Още от октомври миналата година – когато премиерът разпореди печатното слово да бъде свободно, а министрите гласуваха решението му, според което от март 2020 година вестниците вече щели да се разпространяват само от пощите,  по-запознатите с материята започнаха да ги гризат едни съмнения – този, който е дал тоя акъл на министър-председателя, идиот ли е или мошеник?

Първоначалното предположение бе, че е мошеник – из страната се мотаеха досадниците от „Репортери без граници”, срещаха се с президента и си говореха за 111-ото ни място в класацията за свобода на словото, трябваше да се измисли нещичко, да им се увре в очите, та да спрат да говорят поне за мъничко.

Иначе всичко звучеше прекрасничко – пощите из страната били 6000, така че вестниците щели да стигат чак до най-затънтените места.

Който е ходил на по-затънтено място, знае, че пощата там работи само в деня за раздаване на пенсиите, а в останалото време по стените є лепят некролозите на напусналите пенсионната система.

Така че част от публиката стигна до обоснованото предположение, че подсказалият идеята е идиот.

Министърът на транспорта опита да ги опровергае, като разясни, че пощите работят на загуба и съществуват само благодарение на десетки милиони държавни компенсации, продажбата на вестници също щяла да е на загуба, така че подпомагането й щяло да бъде незаконно финансиране на частните издатели.

Очевидно все пак ставаше дума за мошеник.

Договорите с издателите трябваше да се сключват през януари (ако се вярва на министъра) и след като нищо такова не се случи, мненията отново се разделиха. Едните казваха, че е идиотско да си мисли някой, че ще се национализират ЛаФките, които, макар официално да нямат нищо общо с депутата Пеевски, все пак държат почти цялото разпространение на печата. Другите им отговаряха, че въпреки че ЛаФките и г-н Пеевски нямат нищо общо, такова мошеничество няма как да мине.

В края на краищата ЛаФките обявиха, че по случай Баба Марта и спирането на лотариите и те ще спрат, но можем да спим спокойно, защото имали достатъчно пари, за да си платят задълженията към редакциите.

Макар и друг път.

Отново се върнахме на предположението за мошеничество.

Но пък фалитът на монополната (макар и според Комисията за защита на конкуренцията – изключително полезна за развитието на българското свободно слово) фирма  се оказа огромна изненада както за пощите, така и за министерството им, които с учудване седмица преди тоновете вестникарска хартия да им се стоварят на главите, си спомниха за решението на Министерския съвет от октомври и откриха, че нямат подписани договори нито с издатели, нито с разпространители.

Предполагаме, че са забравили.

Ами записвайте си!

А може би пък са се надявали, че това гайле няма да им се стовари на главите, повярвали, че из коридорите на властта броди идиот, който е подхвърлил идиотска и неизпълнима идея, колкото да се баламосат репортерите?

Как ми се ще да са прави!

Макар че май ще се окаже поредното мошеничество…

А колко би било хубаво, ако ставаше дума просто за идиот…

Румен Белчев