КРАСАВИЦА В ЛАДАТА

Забеляза я още на излизане от града. за миг само му се мярна изтънчен профил и невероятна гъста черна коса, която се стелеше на меки вълни по облегалката на новата и виненочервена Лада. Изскочи от една странична уличка, отне му предимството и препусна по шосето. Отдавна не беше виждал такава хубост.

– Трябва да я стигна, поне да я видя! – помисли си и натисна
газта. Само че той се возеше в двутактов Вартбург-комби. Как се гони Лада с Вартбург?

Той си обичаше щайгата, както галено наричаше колата си, беше широка и имаше голям багажник, където си слагаше триножника и боите. И картините, когато ги караше на поредната изложба.

Ох, а тази отпред в Ладата! Какви фини и възбуждащи движения! Ето, разтърсва глава и прекарва пръсти през косата си. Тя леко се вее от ветреца, който нахлува през смъкнатото предно стъкло. Изящна фина женска ръка! Представи си как държи тази ръка. Как я гали. Как тя го гали. Представи си как целува тази ръка – от пръстите до рамото! Само до рамото ли? Тази лебедова шия! Тази гореща млада гръд!… Ами ако я нарисува? Полугола, поприкрита с прозрачна материя! Защо пък с прозрачна, не може ли съвсем гола? Полегнала на шарена черга. Не, на черга ще е много банално. Полегнала на трева, под младо разцъфнало дръвче – намек за жизнени сокове! През листата се прокрадва слънчева светлина и светли петна огряват гърдите є, възхитителните є дълги бедра, цветето, което сладострастно е захапала със сочните си и греховни устни!… Ето, поклаща се в такт! Сигурно слуша музика и младото є тяло следва вълнуващия ритъм на някаква екзотична мелодия!… А ако не е на тревата, а е в легло? В ателието му има легло! И ако двамата се сливат в ритъма на прочувствен блуз? Той изучава с устни извивките на съвършеното є тяло. Тя го обладава бавно, нежно и възбуждащо, а той потъва в някакъв нереален свят, който на другия ден ще претвори в най-хубавата си картина! Господи, как ненадейно ни спохожда твоята благодат!

И несъзнателно се облиза…

Наближаваха едно от онези междуградски кръстовища, на които непременно има кафене, шкембеджийница и лелки с домати или праскови. Ладата отби и спря на малкия паркинг. Вартбургът също отби и спря зад Ладата.

– Ще я заговоря, непременно ще я заговоря! – каза си разпалено и отвори вратата на Вартбурга.

Не я заговори, защото…

От Ладата се подаде един космат крак в сини бермуди, който завършваше с огромна джапанка. После се подаде втори космат крак в сини бермуди. И накрая от колата се изниза един небръснат дангалак с подпухнали очи и дълга, немита от месеци коса. Той плюна звучно, обърна се към него, намигна и каза:

– Тука правят най-хубавото шкембе в окръга. Аз чак от града идвам зарад него. Особено когато ме цепи махмурлукът!

Човекът от Вартбурга развъртя отрицателно глава, затвори бързо вратата, врътна ключа и запърпори по напечения асфалт.

Караше с присвити очи и пак си представяше вълнуващи картини: – тоя, с бермудите, прободен с нож и целият в кръв; тоя, с джапанките – обесен на крайпътен билборд; тоя, с косматите крака, застрелян със седем куршума, прегазен от валяк, удавен в пълно с хищни пиявици блато…

Не нарисува нито красавица, нито труп.

Нарисува един шарен пейзаж. Те тогава много се харчеха!

И вече не се хабеше да мечтае разни работи, докато не разгледа обекта отвсякъде и подробно!

Ваньо ВЪЛЧЕВ