НАПАСТ БОЖИЯ

Една копродукция на
Е. Пелин – М. Вешим

 В страната завърлува невярна болест – коронавирус – и зареди зараза от къща на къща.

Изчезна радост, почерня измъчен народ.

Сякаш зли духове прелетяха над държавата.

– Боже, какъв тежък грях сторихме, Боже!

По медиите призоваваха хората да не излизат от къщите си, като ек от ламарина отекна думата „карантина”.

Противно на това черковните камбани забиха, за да канят стари и млади на молитва. Свещениците усърдно взеха да служат литургия след литургия. Вместо да затворят, храмовете откриха врати и хората, измъчени, уплашени, идваха по два, по три пъти да целуват икони, да палят свещи, да се молят, да слагат мило и драго дар. Правиха водосвети, лапаха нафора от една лъжичка, прегръщаха иконата на Божията майка, но нищо не помогна. Вирусът от ден на ден по-страшно върлуваше, по-немилостиво косеше.

Учени и лекари обявиха, че страшната зараза се предава от човек на човек – при допир и по въздушно-капков път. Божите служители ги не чуха, втренчени в евангелието, те в тоя момент проповядваха вяра и смирение.

Разбра се, че в други страни свещениците отменили черковните служения, даже римският папа спрял да се явява на площада „Свети Петър”, за да не се трупат там хиляди богомолци. И сам отменил всякакви литургии през Страстната седмица и в дните преди Христовото Възкресение.

Но нашият патриарх, подкрепян физически и духовно от митрополитите, не даваше и дума да се издума:

– Това е напаст Божия! – говореше той. – Само с молитви ще я прогоним! Молете се, и господ ще ви запази!

И вместо да си сложат маски, вярващите него слушаха – целуваха образи на светии, коленичеха, кръстеха се и се търкаха в църковна утвар, а и един в друг. Не с дезинфектанти, с молитви и тропари бореха вируса, пък и с молби към облаците:

– Господи, помилуй!

А заразените ставаха повече.

На екрана на Битиви телевизията се яви дядо владика Ловчански и изпълни с широкото си тяло широкия екран:

– Ей, хора, вярата, само вярата ще ви спаси! Господ ви праща изпитания, задето продадохте душите си на дявола! Забравихте пост и пречест, зяпате в таблети и смартфони, в мола се молите, а не в храма!

Тъй редеше митрополитът от екрана посланието си към миряните, а зрителите гледаха хранената му снага, наедряла  не от пост и молитва. И сещаха се за друг един митрополит Пловдивски, който сверяваше  с бог часовниците си, все от елитната марка „Ролекс”, а и за трети владика, който служеше на Господ от лимузината-кадилак…

И чудеха се зрителите: в кой век живеем? И в кое време е спрял „Ролекс”-ът на православната ни църква…

Но казано е от мъдър човек-сатирик: „Всеки век има своето Средновековие”.

И всяко Средновековие своите проповедници…