НАШЕНСКО ЧУДО – ОСЪДЕН СЪД

Не спират изненадите, които ни сервира родната Темида, но последната е направо смайваща – този, който трябва да съди, е осъден. Може би звучи първоаприлски, но е истина – вече имаме осъден съд. А за десерт – заедно с него е осъдено и Народното събрание. Двете български институции трябва да платят обезщетение от 393 000 лева. Ето защо.

На 10 юли 2017 година белгийският гражданин Октай Екици влиза от Сърбия в България през граничния пункт „Калотина”. В него има 200 950 евро, които обаче не декларирал пред митничарите. Затова веднага е арестуван и предаден на Темида. А само след два дни Районният съд в Сливница одобрява сключеното споразумение между белгиеца и прокуратурата. Според него О. Екици се признава за виновен и се съгласява на условна присъда от 5 месеца, а пренасяната сума се конфискува в полза на държавата. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване.

Каква експедитивност, а? За обикновения народ обаче припряните действия са подозрителни и затова казва: „Бързата работа – срам за майстора”. След като получава светкавичното правосъдие, белгиецът веднага напуска страната ни и си наема адвокат, специалист по европейско право. Той завежда дело в Софийския градски съд срещу Сливнишкия съд и Народното събрание, защото, прилагайки срещу О. Екици българските закони, родната Темида е нарушила правото на Европейския съюз.

В ролята си на ответник (как звучи само – съд е в съдебната зала като подсъдим!), съдът от Сливница възразява, че е постановил своята присъда по член 251, алинея 2 от Наказателния кодекс. Там се предвижда при недеклариране на суми над 10 000 евро да се налага затвор, глоба и отнемане на парите. Този член е действал до 25 октомври 2019-а. Чак след като съдът в Страсбург за пореден път подсети, че родното законодателство продължава да противоречи на европейското, депутатите най-после го премахнаха.

За разлика от сливнишките магистрати, съдия Петя Алексиева от Софийския градски съд е на мнение, че в случая с О. Екици е налице нарушение на европейското право. Тя отхвърля възражението на своите колеги, като напомня нещо, което знаят и първокурсниците в юридическия факултет: законодателството на Европейския съюз има предимство пред националното законодателство. Затова при решаването на казуса съдът в Сливница е трябвало да приложи правото на Евросъюза, а не родният член 251.

В мотивите на своята присъда съдия Алексиева пише още, че Народното събрание също е допуснало нарушение със своето бездействие, като от 2007 година досега не е хармонизирало българското законодателство с европейското. Според нея нарушението на Парламента е съществено, защото държавата не е можела да преценява каква да бъде правната є уредба. Ако въпросният член е бил отменен още преди години от депутатите, съдът в Сливница нямаше да допусне грешката да го приложи, нямаше да осъди О. Екици и нямаше да му конфискува парите.

В заключение: „За нарушаване на правото на Европейския съюз, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди за О. Екици”, Районен съд – Сливница и Народното събрание са осъдени да му платят обезщетение от 393 000 лева.

В това урбулешко правосъдие обаче освен юридическа некомпетентност има и други смущаващи неща. Най-подозрителното в случая е, че никой по цялата правораздавателна верига не е питал О. Екици за произхода на парите. Откъде ги има? От трафик на хора? От проституция? От наркотици? От контрабанда? От лихварство? От изнудване? От търговия с оръжие? Или е член на организирана престъпна група? Освен това: къде ги носи? На кого ще ги даде? В случая за пране на пари ли става дума? Или за нещо по-страшно като тероризъм? Та кой нормален човек пренася 200 хиляди евро в брой през границите на различни държави?

Как човек да не се запита за некадърност ли става въпрос или за корупция при това пълно безхаберие: липса на най-елементарно следствие и на обикновено проучване – нито от митничари, нито от граничари, нито от полицаи, нито от прукурори, нито от съдии. От никого! А ако бяха разследвали истински белгиеца, за да се разбере с каква цел крие близо половин милион лева по джобовете си, може би щеше да бъде разкрито извършено, или – подготвяно престъпление, той щеше да получи ефективна присъда, нямаше да остане на свобода и нямаше да получи това огромно обезщетение.

Вероятно сега въпросът е: след като са осъдени Народното събрание и съдът в Сливница, кой точно ще го плати? Едва ли осъдените депутати ще дадат част от заплатите си за това, че вече 13 години решават лични и партийни проблеми и все не им остава време да синхронизират родното законодателство с европейското. Няма да платят и магистратите, които така и не се научиха, че че са длъжни  да прилагат европейското право с предимство и да не прилагат националния закон, ако противоречи на европейския. Те са неприкосновени, дори когато допуснат съдебна грешка в размер на 393 000 лева. И работата пак опира до невинния данъкоплатец, който няма нито депутатски имунитет, нито съдийска неприкосновеност, а има само едно право – да плаща за чуждите грешки, некадърност и корумпираност.

Сергей Трайков