Спагети по Албионски

Що е празник – все ще се намери някакъв спор покрай него. Ето, например, за 1 април – Денят на шегата, спорят французи и англичани.

Франсетата твърдят, че празникът е техен и датира още от времето на Луи 14-ти. Кралят Слънце издал специален закон при смяната на Юлианския календар с Григорианския. Така новата година започвала на 1 април, а поданиците на кралството по този повод си пращали шеговити картички на тази дата.

Албионци пък „къпят белите лъвове” в лондонския зоопарк още от 1 април 1860 година. Както се досещате такова „къпане” никога не се е случвало, но пък доста граждани отишли в зоопарка да го наблюдават.

Английският хумор понякога е доста изобретателен. През 1957 година в свое предаване БиБиСи пуска един от най-сполучливите първоаприлски кодоши. Водещият съобщава, че в Швейцария са добили голяма реколта от спагети. В онези бедни следвоенни години, голяма част от англичаните не били чували що е то спагети. След спагетеното предаване, радиото било затрупано с писма. Любопитни граждани питали от къде могат да бъдат купени спагетени дървета и как се отглеждат.

1957 г. Сезонни работници от България берат спагети от дърветата.

Онзи ден и аз имах спагетено преживяване с английски привкус. Прибирайки се от магазина, заедно с мен в асансьора влезе и Томас – комшията ми от деветия етаж. Червендалест англичанин, женен за също толкова червендалеста българка. Томас веднага впери поглед в препълнените ми пазарски торби и с ужас в очите заяви: „Спагети не е добре да яде! Вчера чел новина – всичката паста заразено с коронавирус. Италианци пуснали зараза! Като прибираш се – веднага хвърли на боклук!”

Бедният лековерен Томас, кой знае в кой сайт за фалшиви новини беше прочел тази плашеща „информация”.

Аз обаче реших да успокоя улашения за здравето ми комшия със старата спагетена шега на БиБиСи: „Това са нашенски спагети Томас – мейд ин Бългерия! Няма нищо страшно, тук ги берат. Не си ли чувал за спагетените дървета? България освен розово масло изнася тонове със спагети за цял свят”. Албионецът започна да примигва на парцали, и с цялото си простодушие ме попита: „Такова дърво откъде може купи? Иска посади на вила!”

„Пиши на радио БиБиСи, Томас, те знаят откъде!”, отвърнах му преди да сляза на моя етаж.

 Влади  ХРИСТОВ