Кой ходил – ходил…

ЕГИПЕТ БЕЗ ФАРАОНИ И КРОКОДИЛИ

Ако сте карали кола в София и сте се изразявали невъзпитано, трябва да ви уверя, че сте прекалили. Има и по-лошо.

Налага се да прекосим Кайро от летището до хотела ни в Гиза, слава Богу, без да караме. Просто се возим в автобуса и тръпнем. Бързо установявам, че шофьорът натиска клаксона по-често, отколкото спирачката. Маркировка има само из центъра. Знаци за ограничение на скоростта не се забелязват. Светофарите служат за украса на улиците. Предполагам, че никой тук не е чувал въпроса „К`во ше праим сега?”, защото всеки изпреварва полицейските коли както си иска.

Ако се интересувате от футбол, ще разберете защо египтянинът Мохамед Салах от „Ливърпул” е толкова бърз и повратлив, рязко сменя посоката и умее да предвиди откъде ще го атакува противникът. Предполагам, че като дете сигурно е пресичал булевардите на Кайро.

По отсрещното платно срещу движението върви момче с тава на главата си. В тавата на 5-6 етажа са подредени гевреци и то я придържа с една ръка. По някое време ръката се пресяга към джоба, вади смартфон и хлапето започва разговор. Гевреците се крепят на главата му само от силата на земното притегляне и на чувството му за равновесие. Може би видях бъдещия Мохамед Салах.

Иначе Кайро прилича на много от големите градове по света – има и лъскав център, и мизерни покрайнини, и седеметажни паркинги, и съборетини, в които живеят неизвестно колко хора, и покриви, на които преселени бедуини по стар свой обичай гледат кози и кокошки. Безброй сгради са недовършени – до зейнали като амбразури прозорци се кипрят апартаментчета с алуминиева дограма и перденца. И пране под тях, което е сигурен белег, че там живеят хора. По някои данни – между 19 и 22 милиона души…

Разглеждаме Египетския музей за около два часа и с каша в главите си от видяното продължаваме към хотела. Пътем минаваме край новия музей – грамадна сграда със символи в архитектурата, която вече три години италианци и египтяни не смогват да довършат. Това ни напомня с нещо за нашенските строежи, но няма време за размисъл – вдясно зад един баир виждаме пирамидите, заради които сме дошли чак дотук, а вляво е нашият хотел.

Той е в самия край на Гиза и от вратата и покрива му се виждат чудесата, построени преди 4500 години. Не знам защо през главата ми минава друга картинка – как живея в Орландовци, а всеки ден е задушница и под прозореца ми стотици хиляди хора отиват на гробища.

На следващата сутрин отиваме до пирамидите, разбира се. До бариерата пред паркинга има малка будка като онези, в които някога у нас продаваха билети пред стадионите. Само че тази е от бетон и от гишето й се подава дулото на автомат. От началото до края да пътуването ни на седалката зад шофьора седят костюмирани сериозни мъже. По едно време вятърът повдига сакото на един от тях – отляво на кръста му има пистолет, отдясно виси късичък автомат. Пазят ни, значи сигурно има от какво.

После автобусът потегля към Хургада. Ако искате да научите повече за пирамидите – идете дотам, когато имате възможност, или прочетете нещо повече. Интересно е, честна дума!

Любомир МЕТОДИЕВ
(продължава в следващия брой)