ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА (днешен вариант)

Червената шапчица сложила в една кошница брашно, боб, леща, бутилка олио, хляб и пакет тоалетна хартия и тръгнала през Борисовата градина да ги носи на баба си. Тя живеела в другия край на градината, в квартал „Изгрев” и не излизала заради вируса. Вървяла си безгрижно Червената шапчица по алеите, но около Телевизионната кула от храстите изскочил Вълка.

– Стой! Разходките са забранени! Глобата е пет хиляди!

– Нося продукти на баба! – казала Червената шапчица и показала кошницата.

– Моля те – изскимтял Вълка, – дай ми да нося пакет брашно, все едно и аз отивам при моята баба!

Червената шапчица имала добро сърце и му дала. Тръгнали двамата, спазвайки два метра разстояние.

От храстите изскочил Ловеца без куче – бил го отстъпил на съседа да го разходи. Ловеца разбрал къде отиват, погледнал кошницата и помолил да носи поне бутилката олио – за алиби.

Тръгнали тримата през Борисовата градина, раздалечени на безопасно разстояние. По-късно към тях се присъединили двама бегачи, двама колоездачи, трима зяпачи…

Червената шапчица дала по нещо на всеки в ръцете и когато ги спряла полиция, цялата група в един глас се оправдала, че носи храна за бабата на Червената шапчица.

– А ти къде отиваш, Червена шапчице? – попитали полицаите.

– Да занеса…

Погледнала Червената шапчица в ръцете си – даже нямало кошница.

Сега ще плаща пет хилядарки за безцелна разходка из парковите пространства.

 Поука: Прекалената доверчивост по време на пандемия се наказва.

Михал МИШКОВЕД