УРОК ПО ИСТОРИЯ

(Четиво за родени в края на 80-те и по-нататък…)

COVID 19 e идеална възможност да се предаде на новите поколения урок по история на социализма. С такова знание по-лесно деца и внуци да понесат днешната социална изолация… В изолация ние сме живели не няколко седмици, не месеци, а десетилетия.

Да вземем пътуванията в чужбина – ние просто не пътувахмe. Понякога можеше да се иде в страни от социалистическия блок на международни пионерски лагери, на студентски бригади или за кратко посещение на роднини/приятели. Целият останал свят оставаше зад „Желязната завеса“ – за там „вход забранен!”… Нямаше туристически оферти, нямаше лоукост полети, нямаше уикенди в Гърция дори! На почивка се ходеше веднъж годишно, и то – все в България. Не знаехме, че има други морета, освен Черното – май нещо такова предстои да се случи и това лято.

По време на социализма не ходехме на ресторанти. Първо, нямаше толкова ресторанти и второ – беше скъпо. Изключителен лукс! На новите поколения може да им прозвучи скандално, но по време на социализма нямаше дори кафенета, където да си губим времето. Да, имаше я сладкарница „България“, но и там не ходеше кой да е… Тази работа с масовото кафепиене се извършваше основно на работното място и „ядеше“ от работното време, което пък в крайна сметка „изяде главата“, образно казано, на социалистическата икономика. Малка подробност: на работното място нямаше кафе-автомати, в учрежденията се правеше нес кафе или турско – на котлон или с бързовар.

И, представете си, учехме само в България! Това университети в Германия, Великобритания или САЩ – само през крив макарон. Но поне българския го научихме на ниво С2 по Общата Европейска езикова рамка.

Ами опашките – най-яркият отличителен белег на социализма!

Ние непрекъснато се редяхме на опашки. За хляб, за мляко, за месо, за банани, за телевизор… Разликата от сега е, че просто не спазвахме отстояние от 2 метра. Затова никаква опашка не можеше да ни уплаши. То си беше национален спорт.

Всичко гореизброено прави нашите поколения – поколенията, родени през 20 век, до началото на осемдесетте, много по-устойчиви на влиянието на COVID 19. Но само раслите в соцлагера. Те, тоест ние, сме с един имунитет напред от западния свят, с който се сляхме през последните 30 години.

И донякъде сме подготвени, ако ни се случат и други неща от социализма дежа вю. Като празни магазини, вдигане на цените, ниски заплати или още по-голям тоталитаризъм, пък бил той и дигитален. Но пази Боже!

Иначе през социализма имаше и готини неща. А най-готиното беше, че приятелите си ходеха на гости, ама без никакво предупреждение и това си беше абсолютно в реда на нещата. Просто звъниш на вратата и толкоз.

Но това вече със сигурност ще остане в миналото…

 Екатерина ВИТКОВА