БАБАНКА ОБИРА БАНКА

съдът го гали с перце

Правосъдието се е превърнало в разказ с очакван край: невинните да си страдат, виновните ще са на свобода. Темида такива ги върши, че човек започва да се пита: вярват ли си самите съдии на присъдите, които издават? Или ги произнасят с ясното съзнание, че те пет пари не струват? Поредният пример за неефективност и за фиктивност на наказанието бе с банковия обирджия Стефан Стефанов. През 2011-а един съд го осъди на 15 години затвор, а друг съд го пусна на свобода 5 години, преди да е изтекла присъдата.

А за какво беше тя:

На 23 март 2011 г. Стефан Стефанов нахлува с пистолет в сливенската „Инвестбанк”. Цел на визитата – въоръжен обир. Охранителят Станчо Станев се опитва да попречи, но обирджията го прострелва с пистолета си. Сградата е обкръжена от полиция и Ст. Стефанов взима за заложнички 6 служителки. След продължили 40 часа преговори, отразявани от медиите, Стефан Стефанов става водеща новина и национална знаменитост. А когато самият Бойко Борисов – по онова време министър-председател за първи път – гарантира, че няма да бъде убит от полицаите, бандитът склонява да се предаде.

За въоръжения грабеж на банка, както и за опит за убийство Ст. Стефанов получи от Сливенския окръжен съд 15 години затвор. Първоначално той бе заключен в Бургаския затвор. Но после – преместен в Софийския. Защо? Бил се влюбил. А сърдечната му тръпка живеела в София и щяло да му бъде по-удобно да се вижда с нея, ако и той е в столицата.

„Влюбеният обирджия” – каква романтика! Или истинска пародия на родната правораздавателна система.

Добрал се до Софийския затвор, Ст. Стефанов се урежда да напусне и него – преместен е в затворническото общежитие „Кремиковци”.

Повтаряме – общежитие. Тук започва опити да се измъкне предсрочно и мераците му успяват. На 13 март Софийският апелативен съд го освободи 4 години, 7 месеца и 28 дни, преди да излежи присъдата си. С мотив – „за добро поведение”.

Тоест: докато е бил в килията, не е обирал банки, не е стрелял и не е взимал заложници…

Съдът пренебрегва мнението на затворническата администрация и прокуратурата, според които „поправителният процес при Ст. Стефанов не е завършен и е рано да бъде освободен предсрочно”. Явно за Темида тежи само мнението на Ст. Стефанов, който на въпрос на журналисти: „Какво ще кажете на претърпелите ужас заложнички от банката?”, отговори: „Няма какво да им кажа.” От устата му не се откъсна дори едно извинение.

В този случай възникват няколко въпроса към нашето правораздаване.

Първо. Защо на Ст. С. се издава фиктивна присъда от 15 години, вместо да се каже истинската: 9 години? (Това е повсеместна съдебна подигравка с жертвите: никой престъпник не излежава присъдата, която

му е прочетена в залата, а излиза предсрочно много по-рано на свобода.)

Второ. Защо на Ст. С. се издава фиктивна присъда за затвор, вместо да се каже истината: че е осъден да лежи в общежитие. (И това е постоянна съдебна подигравка с жертвите: няма нито една присъда, която честно да съобщава: престъпникът е осъден на общежитие.)

Трето. Банковият охранител Ст. Станев едва оживя след тежка операция. Съдът присъди да получи 160 000 лева обезщетение, което трябва да му даде Ст. Стефанов. (Това е най-голямата подигравка с жертвите. Съдът се гаври с тях, като масово им присъжда огромни обезщетения, стигащи понякога до половин милион. С ясното съзнание, че няма да получат и стотинка.)

И последно: кому е нужно това фиктивно правосъдие, при което произнесените присъди като продължителност са лъжа; посченото място за изтърпяване на наказанието не е вярно; а присъдените обезщетения ще бъдат изплатени на жертвите я на Куково лято, я когато цъфнат налъмите?

 Сергей ТРАЙКОВ