КОЙ ПЪТУВАЛ – ПЪТУВАЛ

ЕГИПЕТ БЕЗ ФАРАОНИ И КРОКОДИЛИ – 2

Пътищата на Египет са полупразни. Причината – за всяко пътуване е нужно специално разрешение, което струва време, пари и доста срещи с администрацията. Без проблеми пътуват камионите със стоки, цистерните с гориво и туристическите автобуси. По магистралите (да отбележим – те и там са по-добри от нашите, макар че това не е много трудно) има контролни пунктове през 100 километра. По местните пътища са по-начесто. Когато им писне, шофьорите на автобусите започват да се шегуват – на едно място казват, че возят 41 българи, на следващото – 30 германци, после – 35 шведи. Ако случайно някой седне да събира данните и да прави статистика, има да се чуди…

Магистралата свършва край бреговете на Червено море и правим кратка почивка на голям паркинг с кафенета и магазини съвсем по европейски тертип. До входа на ресторанта виждам вана, пълна с лед, а в него – поне 15 вида различни риби, раци, скариди… Питам човека това изобилие от това море ли е. Той кима утвърдително, посочва към брега и обяснява, че всяка сутрин му го карали оттам.

Червено море наистина е едно от съкровищата на Египет. В програмата имаме изкушаваща екскурзия – плуване сред корали край Райския остров. Такова нещо не мога да откажа и тръгвам.

На пристанището в Хургада ни качват на корабче и първо много любезно ни приканват да се събуем и ни показват къде да оставим обувките и чорапите си. Може и да не съм прав, но след известно време решавам, че всъщност ние влизаме в дома им, а ислямът повелява пред прага гостът да си изува опинците, с които е газил по грешната земя.

Пристигаме за около 40 минути в надпревара с други лодки като нашата. Десетки са, всяка вози 15-20 човека и бърза да им даде онова, за което са си платили.

Райски остров може да бъде наречено всяко място по света, но за това е била нужна много фантазия. Две парчета земя, свързани с тясна ивица суша – всичко това представлява е десеткилометрова пустиня, единствената растителност в която са невръстни палмички в саксии. Малък плаж, дървен ресторант, покрит с клони, тоалетна и барака, в която ни дават плавници и маски. Пристанът е плитък, затова корабчето спира на двайсетина метра от брега, прекачваме се на лодки и слизаме на твърда земя по понтон от пластмаса.

Самото плуване обаче е фантазия! Не само защото е началото на март, но най-вече заради морето – топло, бистро, във всички нюанси на синьото в зависимост от дълбочината и дъното. А долу – неща, които съм виждал само по телевизията! Е, не е Големият бариерен риф, но видимостта е поне десетина метра, коралите са обгърнали скалите като шалчета, рибките са шарени и разноцветни. Чак после на брега ще видя табела, на която са нарисувани и са изписани имената им. Поне 50 вида са.

За сведение на любопитните – туризмът е пръв по приходи в бюджета на Египет. Чак на второ място е Суецкият канал. Явно и Министерството на туризма у нас има на какво да се учи…

Любомир Методиев
(Продължава в следващия брой)