ГЕНЕРАЛНА РЕПЕТИЦИЯ

Коронавирусът завари Кроти Некротев буквално по бели гащи. Сутринта, когато обявиха всеобща карантина и затваряне на театрите, той тъкмо беше вкарал единия си крак в работния гащеризон. Некротев имаше строг план на деня, разграфен по часове и минути, все пак отговаряше за сценичните работници в един малък, но за сметка на това добре поддържан столичен театър. „Откъде я измислихте тая карантина! Днес имаме сцена да строим, утре е генералната репетиция! Да стоя вкъщи и да си губя времето, няма как да стане това?!”, изропта Кроти и се провикна: „Данчеее, я ела тука, че кафеварката изкипя!”. Благоверната му влетя в стаята и грабна с рязко движение кафеварката от газовия котлон. „Слушай какво, аз така без работа не мога да издържа! От утре започваме основно почистване на апартамента! Като ще е карантина, поне да сме на кяр”, обяви Некротев. Накратко планът за действие на Кроти изглеждаше така: понеделник – преместване на печката от кухнята в хола, вторник – фикусът от хола в спалнята, сряда – гардеробът от спалнята в хола, четвъртък – фотьойлите от хола в кухнята, петък – пералнята от кухнята в банята, събота – кошът за мръсно бельо от банята на терасата, неделя барбекюто от терасата в спалнята. Никъде в плана не ставаше и дума за почистване. Още щом чу какво предстои, Некротева възнегодува: ”А кой ще чисти?!”. „Е как кой?! Иска ли питане. Местенето – от мен, чистенето – от теб!”, отсече Кроти. „С тая твоя херния какво ще местиш? По-добре аз да местя мебелите, а ти да чистиш”, застана жертвоготовно на амбразурата Данчето. „Абсурд! Чистенето е женска работа, хич не ми го пробутвай! Ти ще чистиш, аз ще местя! От 30 години редя декори, с един двустаен ли няма да се справя!”, закани се шефът на сценичните работници. В крайна сметка представителката на по-слабата, но по-мъдра половина от човечеството отстъпи. На следващата сутрин по план трябваше да бъде преместена печката от кухнята в хола. Кроти се събуди с ужасна кашлица и висока температура. „Данче, лепнал ме е вирусът! Отменяме основното почистване до второ нареждане!“ постанови Некротев, след което бързо се зави през глава с родопското одеяло и захърка. Докато той спеше, оправната му половинка опъна едно въже в хола, окачи на него бял чаршаф и ето ти – готова сцена! Не след дълго Кроти се събуди и едва отворил очи се блъсна в бялата чаршафена преграда: „Какво е това чудо, нямаме ли тераса да простираш там прането, та си разпънала тоя чаршаф в хола?!“. Майсторката на импровизираната сцена веднага тушира напрежението и внесе ред в хаоса: „Скъпи, нали днес имате генерална репетиция, набързо ти спретнах една сцена да не скучаеш!“. Некротев огледа отблизо чаршафа, провери здравината на разноцветните щипки с които беше защипан и възкликна: „Колеги, сцената е готова! Осветление моля!“. „Този вирус май само работа го оправя“, заключи Данчето, светвайки лампите. Холът се изпълни с празнична светлина, от която Кроти запримижа кротко и доволно като домашен котарак.

Влади ХРИСТОВ