КОЙ ПЪТУВАЛ – ПЪТУВАЛ

ЕГИПЕТ БЕЗ ФАРАОНИ И КРОКОДИЛИ – 3

Когато автобусът спира на един мост (в Египет това не се наказва) и слизаме да си направим снимки, казвам на местния екскурзовод:

– Ахмед, ти нещо ни будалкаш. Това не е Нил, това е някаква друга река!

Той се ококорва, защото на стотици километри наоколо друга река няма.

– Къде са крокодилите? – питам почти заядливо.

Чак тогава той се усмихва и ми обяснява – крокодилите са изчезнали от долното течение на Нил, след като преди петдесетина години е бил построен Асуанският язовир. Ползите от него са спорни и до днес, но другите резултати са очевидни. Водите му са скрили безброй археологически ценности, бедуините от някогашната пустиня са преселени в Судан и Египет и досега не могат да се приспособят към живота в градовете, секват разливите на реката и черноземът край делтата на Нил започва да обеднява – солите и минералите в него стават все повече, а ги няма наносите, които са обогатявали почвата хилядолетия наред.

През този половин век египтяните се опитват да наваксат тези загуби по различни начини. В земеделието например са открили за себе си захарната тръстика. Резултатът – в момента с добивите от тази култура се конкурират с Куба.

Друга компенсация дава отново туризмът – от хилядите малки лодки, които за броени минути превозват чужденците от единия бряг на реката до другия, през безброя крайбрежни ресторанти, които ги хранят в екзотична обстановка, до огромните круизни кораби, които денонощно сноват нагоре-надолу по течението.

Всичко това не само налива милиарди в бюджета, но и държи ниска безработицата в страната.

Колко хора са заети във всеки хотел виждам, след като една вечер в Хургада ни налетя пясъчна буря. За европееца това е нещо странно, дори страшно. Цяла нощ виеше ураганен вятър и засипваше всичко с нещо фино като брашно – Арабската пустиня е камениста и глинеста, различна е от Сахара.

Не ми се мисли какво им е на бедуините в техните палатки, но дори в хотела не се чувствахме защитени. Проклетият прахоляк проникваше през всяка цепнатина, през фугите в дограмата, през вратите на фоайето, които се отварят автоматично и под напора на вятъра.

На следващата сутрин бурята беше отминала, а да почистват излязоха всички – общите работници с анцузите, камериерите с кафявите тениски, сервитьорите с белите ризи, дори костюмираните служители в администрацията. Чистиха от 7 сутринта до 9 вечерта, а окончателното лъскане оставиха за следващия ден.

Освен заплатите на тези хора в Египет се вливат и купища банкноти, които остават като бакшиши – долар или два са в реда на нещата, ако сте доволни от пиколото, камериера, шофьора, сервитьора, бармана или момчето, което на тротоара предлага да ви развали пет или десет долара, но с малко условие – един за мен.

Това – на улицата или в хотела. А когато кацнете на летището, в паспорта ви полагат туристическа виза, цената е 25 долара, плюс още два за човека, на когото ги плащате вече в автобуса отвън.

Изглежда и без Суецки канал може да се живее, и без Солунска митница дори. Пък ако се случи да ги имате – още по-добре!

 Любомир МЕТОДИЕВ