Смъртта – начин на употреба

Журналистът Милен Цветков вече не е сред нас. Сега много хора изведнъж ще харесат подхода му към събеседниците, други ще се окажат близки негови приятели, без дори да са го виждали. Милен беше гърмян eкранен заек, от онези – все неудобните, изхвърлян неколкократно заради свободолюбието си и отказа да изпълнява политически поръчки.

Веднага след нелепата му смърт из фейсбук започнаха да се леят прочувствени слова какъв човек и журналист е бил. Държавният глава също се включи в хора. След дъжд качулка, уважаеми оплаквачи. Не бъдете лицемерни, в крайна сметка няколко дни по-късно всичко ще бъде забравено.

Виновникът за смъртта на Милен, ще бъде пуснат веднага, щом родителите му платят гаранцията. Наркомани-гамени ще продължат да си правят гонки по централните столични булеварди, за да се хвалят във фейсбук как минават на червено и колко километра вдигат. Най-страшното не е, че органите на реда не правят нужното за да спрат тази руска рулетка със смъртта, а че животът и поведението на 22-годишния джигит са цел за немалка част от младите хора в страната. Подмяната на ценностната система създаде и продължава да създава убийци на пътя, но и не само. Мутрите от средата на 90-те произведоха поколение много по-жестоко и нагло от тях самите. Глезените мамини синчета на несъстоялия се преход надминават многократно родителите си. Децата от по-бедни семейства следват примера им.

Все още ли някой се пита – кой уби Милен? В същото време и тази смърт вече е употребена за политически пиар. Много бързо се сетиха да проверяват откъде са парите за джипа на дрогирания убиец. Толкова години защо никой не разследва далаверите не само на тази милионерска фамилия, но и на десетките подобни. Разбира се и това „разследване” ще бъде буря в чаша вода – като за пред електората. В крайна сметка няма да доведе до нищо черно на бяло. Какъв е смисъла, че знаем бройката на луксозните автомобили в държавата, след като престъпниците в тях винаги остават ненаказани.

И така до следващата новина за катастрофа, в която пострадалите като нищо може да сме ние самите.

Дано душата на Милен, е на едно по-добро място и поне там да няма джипове!

 

Влади Христов